— Бих казал, че Ку Глас би ти подхождало повече.
Все едно говорехме с гатанки. На ирландски „ку глас“ значи „сива хрътка“, но и човек, който бяга от закона или изгнаник от чужбина, понякога и двете. Мълчаливият странник, който и да бе той, беше изключително наблюдателен и много ерудиран.
Реших да му разкажа истината. Започнах със залавянето си в Клонтарф и историята на робството си, как станах послушник в „Св. Киеран“ и събитията, довели до бягството ми от манастира. Не му споменах само за кражбата на камъните от Библията.
— Може сега да бягам от монасите и да съм странник в тази страна, но в Ирландия дойдох с надеждата да издиря рода на майка ми.
Той ме изслуша мълчаливо и после каза:
— По-разумно ще е да се откажеш да издирваш майчиното си семейство. Начинанието би значело да пътуваш от туат на туат из цялата страна и да задаваш въпроси. Хората не обичат да ги разпитват, особено пък непознати. А и дори да успееш да издириш рода на майка си, може да се разочароваш. Любопитството ти от друга страна със сигурност ще събуди любопитство и рано или късно ще стигне до вниманието на абата на „Св. Киеран“, който няма да е забравил, че манастирът има сметки за уреждане с теб. Ще те върнат там, за да изтърпиш наказанието си. Честно казано, не мисля че можеш да очакваш съчувствие от абата. Християнската представа за справедливост не се основава точно на милосърдието.
Трябва да съм го изгледал със съмнение.
— Повярвай ми. Поназнайвам нещичко за закона. — Което, както впоследствие се убедих, бе съвсем неточно.
Мъжът, когото взех за отшелник, се оказа един от най-уважаваните брайдъмейни в Ирландия. Името му бе Окайд, но местните хора често го наричаха Моранд, което бе голям комплимент, защото истинският Моранд, един от първите брайдъмейни, се бе превърнал в легенда с това, че никога не е издавал несправедлива присъда.
Учителите ни в „Св. Киеран“ ни бяха предупредили за брайдъмейните, и с пълно право. Това са учени мъже, донякъде съдии, но не точно. Влиянието им е силно много преди в страната изобщо да са чули за Белия Христос, и много, ако не и повечето ирландци, особено в по-отдалечените райони, все още изпитват дълбоко уважение към тях. Преклонението изпълваше с ярост монасите, тъй като брайдъмейните произлизат от някогашните мъдреци, занимавали се с медицина и правораздаване. Ирландците ги наричат с друго име, което учените — християни правеха всичко възможно да охулят, и все пак най-близката дума в църковния латински, с която можеха да ги опишат, бе маги.
Запознат съм с темата, защото съдбата ми бе отредила да прекарам в компанията на Окайд почти толкова време, колкото при братята в „Св. Киеран“ и от него научих повече, отколкото от всички ерудирани монаси, взети заедно. Разликата бе, че в манастира имах достъп до книги, от които основно черпех знанията си. Окайд напротив, гледаше на писаното слово като на проява на слабост. Брайдъмейните не записват законите и обичаите — те ги запаметяват. Това представлява невъобразим подвиг за паметта и още помня как Окайд един ден ми каза, че са нужни най-малко двадесет години, за да изучиш закона на брайдъмейна, който пък се явява само основата.
С гордост бих написал, че Окайд ме взе за свой ученик, но истината беше малко по-различна. Той просто ме покани да остана колкото пожелая, а аз открих спокоен пристан при него. През следващите две години му служех като помощник и слуга, а често бях и събеседник. Нямаше амбиции да ме прави свой ученик, вероятно мислеше, че паметта ми е вече твърде слаба. Брайдъмейните започват обучението си много, много млади. Преди са имали специални училища, които са почти на изчезване и знанието се предава от баща на син, а и на дъщеря, тъй като има изтъкнати жени-брайдъмейни. Случайната ни среща бе чист късмет. Всяка година Окайд прекарваше само няколко месеца в горската си обител, през останалото време бродеше из страната. Но горското убежище за него бе от съществена важност и в резултат можеше да разпознае песента на пойна птица и следите на сърни, вълци, бобри, зайци или катерици, да назове всеки храст, билка и цвете и да изброи медицините им свойства. Освен брайдъмейн бе и знахар и раздаваше на хората не само справедливост, но и медицински съвети. Живееше толкова тихо и смирено, че дивите зверове не се страхуваха да го оближат. Сърните излизаха на полянката пред колибата и с муцуна търсеха из пепелта от огъня ни изпаднали зрънца. Опитомихме един заек, който без никакъв страх се бе залутал в краката ни. Окайд не проявяваше сантименталност към животните. Втората ми зима с него се случи особено студена. Снегът се задържа цяла седмица, а езерата замръзнаха. В колибата бе леденостудено и едва не умряхме от глад. Заекът ни спаси — на яхния.