— Първите закони на брайдъмейна са вдъхновени от пустошта — ми каза веднъж той. Често използваше фразата „естествена справедливост“. — Тълкуванието на фенекас, законите за свободните хора, е отговорна работа. Една погрешна присъда може да съсипе нечий живот, а вредата се предава на поколения напред. Затова имам нужда редовно да се завръщам към първоизточника, към ритъма и тайните на природата. — Усмихна се. — Колко по-лесно би било, ако можех да надяна една от тежките железни яки на първите брайдъмейни. При лоша присъда яката се стягала до задушаване, поправели ли присъдата, я разхлабвали.
— Но как така са издавали погрешни присъди? — попитах аз. — Монасите от „Св. Киеран“ ми казаха, че брайдъмейните си остават друиди, говорят със злите духове и освен че могат да летят, правят и богохулни предсказания. Значи трябва да са можели да виждат в бъдещето и да разберат, ако са на погрешен път.
— Вярно е, че в ония дни някои друиди са били обучавани за гадатели и заклинатели — отговори той. — Но тези дни са минало, а голяма част от предсказанията всъщност са били резултат от дълго наблюдение. Например по животните в гората мога да позная какво ще е времето. Хората, които изучават движението на звездите знаят какво точно ще се случи на небето и на базата на знанията си могат да предскажат събития като лунни или слънчеви затъмнения. Подобни неща впечатляват хората, които не са способни да забележат знаците или не осъзнават стойността на натрупаната мъдрост. Шестстотин и тридесет години е периодът от време, което звездобройците използват, за да измерят един-единствен звезден цикъл. И сам можеш да си представиш каква сила се крие в толкова много натрупана мъдрост.
Пътешествията на Окайд определяха собствения му звезден календар. Първия път, когато напусна гората след пристигането ми, бе малко преди тринадесетия месец на годината. Тринадесети месец в календара на Белия Христос няма, но за хората, измерващи времето по луната, той очевидно съществува и настъпва три или четири пъти на десетилетие. Окайд го наричаше стария месец. Тогава ме покани да го придружа. Пътят ще е тежък, но имал задължението да отсъди делата на конфедерация на четири туата далеч на северозапад. Тамошните хора толкова почитали старата вяра, че нарекли родината си Кейрпри, в памет на един от най-великите друиди, предполагаем син на бог Огмий.
Преходът наистина бе дълъг, шест дни сред все по-мрачни била и скали до крайната ни цел, сравнително голям краног. Носех очуканата си кожена чанта с един кат дрехи за смяна, бялата роба на Окайд и малко сушени плодове и зърно. Самият Окайд не носеше нищо ценно, никакви символи на професията си, само платнена торба през рамо и остър сърп, с който разчистваше дребните храсти, когато спяхме на открито или режеше крайпътни билки. Лечебни растения, обясни той, се срещат по всяко време на годината, стига да знаеш къде да ги търсиш. Някои се берат през пролетта, когато са най-сочни, други — когато цъфнат през лятото, трети — когато корените им заспят или вържат през есента. На това пътуване той събираше корените на репеи, от които правеше настойки за кожни болести и изгаряния. Веднъж с върха на косата си изрови корените на змийски лапад, лек за трихофития.
— Счупената ти ръка — каза ми един ден — щеше да заздравее много по-бързо, ако знаеше как да се погрижиш за нея.
— Какво трябваше да направя?
— Да намериш корена, който наричат костонамествач — среща се много често, — да го стриеш на каша и да го втриеш в раната. Така щеше да намалиш оттока и болката. Същата кашичка, разтворена във вода, може да се използва за болести на стомаха и дори да се дава на деца с коклюш.
Окайд Лечителя приемаха радушно във всяко селище по пътя. Той като че ли можеше да предпише лек за всяка, дори и за тежка болест. Даде на един нещастник, който кашляше така, сякаш дробовете му всеки миг щяха да се пръснат, някаква мазна напитка от плода на воден копър, а честите пристъпи на друг облекчи с екстракт от корени на дилянка.
— Латинското му име е валериан — ми обясни, докато приготвяше зловонното лекарство. — Значи „в добро здраве“. Но с него трябва да се внимава. Прекалиш ли с дозата, ще приспиш пациента завинаги.
Щях да питам Окайд откъде знае латински, когато дойде притеснена майка, чието дете страдало от силно възпалено гърло и Окайд ме изпрати да набера от глога, който подминахме на идване и от който жената щеше да приготви отвара за малчугана.
Селяните се отнасяха към Окайд с почит, граничеща със страхопочитание. Потърсехме ли подслон, винаги ни настаняваха в най-личния дом, и никой не ни разпитваше къде или по каква работа отиваме. Споменах за това на Окайд, а и за факта, че не носи оръжие и не иска разрешение от жителите на туата да прекоси земите им, и го попитах дали това не е опасна проява на недоглеждане за един странник. Той ми отговори, че брайдъмейните се ползват с привилегии и могат да бродят навсякъде, без да се страхуват дори от разбойници. Неприкосновеността им, обясни той, произлиза от ширещото се сред селяните поверие, че вдигнеш ли ръка срещу брайдъмейн, ще те сполети голямо нещастие.