Дали привидението на Торгуна не е бил добре скроен номер? Възможно ли е прегладнелите мъже от Фродривър да са накарали някой да изиграе ролята на Торгуна? В къщата било тъмно, а свещите запалили чак след като Торгуна се оттеглила, значи всичко може да е било просто театър. Хитро са измислили това с голотата, тъй като повечето хора от свенливост не биха се взирали внимателно в чисто гол човек. От друга страна кого са можели да убедят да поеме ролята на Торгуна? Местна жена би била веднага разобличена, а придружителите били все мъже. И все пак има нещо гнило, защото привидението много помогнало на мъжете през остатъка от пътя им до Скалхолт, където предали на християнския свещеник в чисто новата черква ковчега и парите от завещанието на Торгуна. При всяка възможност мъжете разказвали странните събития от нощта в Нетер Нес и във всеки чифлик с готовност им предлагали вечеря, бира или при нужда, подслон.
Вярвам ли, че духът на майка ми се е явил в Нетер Нес? Ако разкажа същата история тук, в скриптория, като сменя подробностите и заявя, че от нея се е излъчвало странно сияние и е държала библия, монасите без колебание ще приемат моята версия на събитията. Така че защо работниците от Снафелс да не са също толкова убедени в появата на привидението? Фермерите могат да бъдат също толкова лековерни, колкото и свещениците. Едва ли някой в онези затънтени села се съмнява, че духът на Торгуна се е върнал да накаже стиснатия чифликчия от Нетер Нес и въпреки че за случилото се там може би има съвсем нормално обяснение, докато не получа такова, ще продължа да приемам свръхестественото. През прекарания си в пътешествия живот съм видял много странни неща, неподдаващи се на обяснение. Няколко години след смъртта на майка ми аз също щях да се сблъскам с привидение, а в навечерието на велика битка имах странно, силно предчувствие, което впоследствие се сбъдна. Често съм ставал свидетел на събития, за които някак съм сигурен, че съм виждал преди, а в сънищата си виждам случки от миналото, но понякога се пренасям и в бъдещето. Сейдурът се усъвършенства с чиракуване при магьосник, но на първо място трябва да имаш дарбата, а тя почти винаги се предава по наследство. Волвите и сейдурманите от поколения произлизат от едни и същи семейства, затова и отделих толкова място на странните обстоятелства около начина, по който Торгуна е напуснала този свят и завръщането на духа ѝ: майка ми не ме дари нито с любов, нито с грижи, но все пак ми завеща странен дар — ясновидството, което понякога взима превес и над което нямам никакъв контрол.
Глава трета
На смъртния си одър Торгуна не споменала сина си, защото вече ме била изпратила при баща ми. Бил съм само на две години. Не питая лоши чувства към майка си за това. Да отпратиш така двегодишно дете, може да изглежда безчовечно, но в постъпката ѝ няма нищо необичайно. На север е обичайна практиката малките деца да бъдат изпращани в съседни семейства, които да ме отглеждат и възпитават. Това свързва двата рода и може да се окаже наистина полезно в местната политика и вечните интриги между исландците. Почти всяко семейство има осиновени деца, братя и сестри и връзката между тях понякога е също толкова силна, колкото между биологичните. А и всички във Фродривър знаеха, че баща ми е Лейф Ериксон. Затова и не бях даден за отглеждане, а направо изпратен в Гренландия. На практика това се оказа и най-големият подарък, който майка ми ми е правила, защото при второто ми пътешествие по море за мен се грижеше жената, която щеше да се превърне в повече от моя родна майка.
Гудрид Торбьорндотир бе мила, предвидлива, умна, работлива, красива и с богата душевност. Тогава пътувала с мъжа си, търговеца Торир, известен като Източния. Тъкмо по това време майка ми, вече във Фродривър, търсела някой, който да отведе детето ѝ в Гренландия, както била обещала на баща ми. А и може вече да е знаела за смъртта си. Торир бил прокарал редовен търговски курс между Исландия и Гренландия, и когато корабът му хвърлил котва в Снефелснес, Торгуна отправила молбата си към Гудрид и тя се съгласила да ме отведе при баща ми.
Търговският кораб на Торир не бил от бойните викингски кораби, навлезли в зловещия фолклор на монасите. Плоскодънните кораби струват много, не са особено издръжливи и са напълно неподходящи за търговия. На около двадесет стъпки дължина се падат четири-пет стъпки напречна корабна греда и тъй като в средата приличат на плоска чиния, на тях почти няма място за допълнителен товар. Най-лошото от търговска гледна точка е, че за такъв кораб е необходим голям екипаж за греблата и дори пуснат на платна — както предвижда всеки разумен мореплавател — и ти трябват опитни моряци, защото тези кораби имат подлия навик изведнъж да се наклоняват или направо да се преобръщат под тежестта на платното. Корабът на Торир не спадал и към шишкавите крайбрежни корабчета, с които фермерите при хубаво време пъплят край бреговете на Исландия или обикалят островите, на които пасат овцете и кравите им. Корабът на Торир бил голям, стабилен кнор, най-съвършеният от презокеанските търговски кораби. Кошарите на трюма му побирали десетина крави, имал единична мачта с широко правоъгълно платно и можел да прекоси разстоянието от Исландия до Гренландия за шест догура2. Товарът при това конкретно пътуване не бил добитък, а норвежка дървесина. И точно този товар спасил живота ни.
2
Адам от Бремен може и да се затрудни да прехвърли тази стандартна единица, равняваща се на един ден плаване, на картата. — Б.авт.