— Кой е онзи там, с големия меч? — попитах съседа си.
Той погледна към мъжа с белега.
— Казва се Ардал, шампион на ри, макар и повече да бездейства, откакто се обединихме с другите туати. И добре че стана така, бездруго е вече старичък за тази работа.
Спомних си предупреждението на Окайд да не прекалявам с въпросите и реших, че ще е по-добре да изчакам до другия ден и да се допитам до брайдъмейна.
— Шампион на краля? — повтори Окайд. — Това е старо звание, което вече почти не се използва. Обикновено е най-добрият воин в туата, който служи за охрана на ри. Представлява краля и ако между два туата избухне спор, който трябва да се разреши с единоборство между двама избрани бойци. Защо питаш?
— Вчера видях човек, когото взех за един мъж, когото познавах преди много, много години, когато още живеех на север. Казаха ми, че името му е Ардал и че е, или е бил, кралски шампион. Само че съм сигурен, че е и някой друг, а това изглежда невъзможно.
— Не мисля, че го познавам. С кого казваш, че беше? — попита Окайд.
— Седеше сред хората от най-далечния туат, онзи до брега.
— Сигурно говориш за Уа Кананейн. — Чакахме в кранога официално да се сбогуваме с местния ри и Окайд се обърна към иконома му. — Познаваш ли мъж на име Ардал?
— Само по име. Много мълчалив мъж. И нищо чудно. Вълните го изхвърлили полумъртъв и първо решили, че ще умре. Само че в дома на ри успели да го изправят на крака, след което станал слуга там. После се оказало, че го бива с оръжията и в крайна сметка стана шампион на краля. Добър обрат за човек, който е бил фудир синад о муир.
Не бях чувал досега фразата. Фудир е някой наполовина свободен или задържан срещу откуп, а синад о муир значи „престъпление на морето“. Тъкмо щях да питам иконома какво точно има предвид, когато човекът продължи:
— Ако искате да го видите, ще трябва да изчакате следващата година. Повечето хора от Уа Кананейн поеха към дома си още рано призори.
— Какво те кара да мислиш, че познаваш този Ардал? — изгледа ме Окайд.
— Той и приятелят му, ковач на име Тиркир, бяха първите ми учители в старата вяра — отговорих. — Само че го мислех за мъртъв.
— Може и да е мъртъв — отбеляза Окавд. — Самхайн е сезон, в границата между живите и мъртвите е най-тънка и тези, които вече не са сред нас, могат най-лесно да я преминат. Това, което си видял, може да е бил приятелят ти, завърнал се за кратко в нашия свят.
— Но икономът каза, че живее по тези земи от няколко години.
— Тогава може би си си представил приятеля си във формата на този Ардал. Подходящо име за кралски шампион. Значи човек с куража на мечка.
Берсерк, помислих, а може и да бе заради огърлицата от мечи нокти.
Така и не разгадах мистерията с Ардал, защото на следващия самхайн се разболях. Хвана ме треска, вероятно от влагата в горската колиба на Окайд, когато се случи, много дъждовното, дори и за Ирландия, лято. Окайд ме остави в един крайпътен хан; стопанката му ме подложи — следвайки инструкциите на Окавд — на еднообразна диета от целина, сурова или в рядък бульон. Лекарството подейства, но пък завинаги намразих вкуса на този влакнест зеленчук.
Глава двадесет и първа
Карах вече деветнадесетата си година, а положението ми на придружител на дивия брайдъмейн предлагаше много малко възможности за контакти с другия пол. Още страдах по Орлейт и често се чудех какво е станало с нея. Чувството за вина след случилото се ме накара да се замисля дали някога ще успея да завържа истинска връзка с жена.
Отношението на Окайд към тях само засили объркването ми. Един ден пред него се явиха две жени, едната от които дълбоко бе пробола другата с кухненски нож. И двете бяха съпруги на един по-дребен крал. Изправиха ги пред Окайд с обяснението, че ранената е първата съпруга, и че тя е започнала кавгата. Нахвърлила се на новодошлата дни, след като съпругът ѝ се омъжил за втори път.
— Колко дни по-късно? — попита Окайд.
— Два.
— Тогава и двете са еднакво виновни — постанови брайдъмейнът. — По закон първата съпруга има право да нарани втората, при условие, че раната не е смъртоносна и че нападението се извърши през първите три дни. Втората съответно има право да отвърне на удара, но трябва да се ограничи в рамките на драскане, скубане и обиди.
Според закона на брайдъмейните словесните атаки бяха също толкова тежко престъпление, като нападенията с оръжие от метал или дърво. Думите, веднъж ми каза Окайд, са смъртоносни и по-остри и от най-острата кама. Можеш да нанесеш по-големи щети, като измислиш на врага си остроумен, злонамерен прякор, отколкото като изгориш дома му или унищожиш реколтата му. Той после изрецитира пълен списък устни нарушения на закона, от тайно изречени магии и подигравки до злобни забележки и обиди, довели до кавги. Стигнеше ли се до съд, всяка категория се таксуваше различно.