— Монасите твърдят, че друидите са използвали магии и клетви — ми каза Окайд, — но те всъщност ги бъркат със силата на словото. Целта на един друид, стремящ се към сана фили олам, майстор на думите, е да овладее най-престижната, най-трудна дисциплина, включването на думи за възхвала, поезия, ирония или присмех.
Беше денят, в който ми разказа за времето, когато сам бе носил монашеското расо. Бяхме ловили риба в потока и сега седяхме на дънер пред горската му колиба. От храстите с пълно гърло запя кос. Окайд се приведе напред, затвори за миг очи и се заслуша в песента, после започна да рецитира:
Млъкна, отвори очи и ме погледна.
— Знаеш ли кой го е написал? — попита.
— Не. Ти?
— Де да бях аз. Каза ми ги един християнски отшелник. Когато за първи път дойдох в тези гори, го заварих тук, на същото това място. Това е неговата колиба. Вече беше стар човек, в мир със себе си и света. Не помнеше откога живее тук и знаеше, че не му остава още много. Срещнах го два пъти. След две години наминах пак да видя как е и да му донеса храна. За благодарност той ми подари това стихотворение. На следващото ми идване бе вече мъртъв. Открих тялото му и го погребах така, както той би искал. Не можах да забравя стиха и накрая реших да отида в манастира му и да вадя мястото, родило такива запомнящи се думи.
Окайд постъпил в манастира като послушник и след няколко месеца вече бил пръв по успех. Никой не знаел, че преди се е подвизавал като брайдъмейн. Обръснал главата си, за да прикрие издайническата тонзура, а на монасите казал, че е прекарал трихофития. С феноменалната си, тренирана памет, ученето му се удавало с лекота и скоро знаел наизуст трудовете на ранните християнски автори.
— Джером, Киприян, Ориген и Грегорий Велики… Били са невероятно прозорливи мъже — каза той. — Останах дълбоко впечатлен от ерудираността и вярата им. И все пак стигнах до извода, че в по-голямата си част в писанията си просто преразказват много по-ранни истини, истините, на които вече ме бяха обучили. Затова накрая реших, че предпочитам да се върна към старата вяра. Напуснах манастира, но поне разбрах защо християнството толкова лесно завладя хората ни.
— Защо?
— Християнските свещеници и монаси надтворяват над вече утвърдените основи. Самхайн, нашият Ден на мъртвите, стана Нощта на вси светии; Белтейн, възраждането на живота, на който палим огън, превърнаха във Великден, на който се пали пасхалния огън; благословената Бриджит, която лично аз особено почитам, защото е богиня на лечителите, поезията и учението, превърнаха в християнска светица. Понякога се чудя дали това не значи, че старата вяра все още живее и че можех да остана монах и да почитам боговете в различните им форми.
— И никой в манастира не попита за онзи отшелник? Все пак е бил един от тях.
— Както вече те предупредих, монасите често са сурови към хората, загърбили техния начин на живот. Бяха му прикачили прякор, Суибни Гелт, на Лудия Суини, който полудял, след като един християнски свещеник го проклел. Прекарал остатъка от живота си в гората сред дърветата и съчинявал стихове, докато не го убил един пастир. Но такава е силата на думите, че подозирам, че стиховете на Лудия Суини ще надживеят хората, които му се подиграваха.
В навечерието на третия ми самхайн с Окайд той обяви, че тази година вместо в Кейрпри ще тръгне на изток, към гроба на Тлачга, дъщерята на прочутия друид Мог Рут. Изтъкната друидка Тлачга се бе прочула с прозорливостта на присъдите си и бе обичай брайдъмейните да се събират на всеки пет години на гроба ѝ, да обсъждат по-заплетените си случаи и да уеднаквяват присъдите си. Хълмът на Тлачга отстои на половин ден път от замъка на върховния крал в Тара, който също присъства на пира през самхайн.
— Това е един от най-големите събори в Ирландия — ми каза — и може би ще е най-разумно Адамнан Плахия да остане тук. От друга страна пък за теб това ще е възможност да провериш дали се ползваш с благоволението на Диармид.
Това бе стара негова шега. От острия му поглед не бе убягнало как все оглеждам крадешком младите жени. Според легендата Диармид носел на челото си „знака на любовта“, дар от тайнствена девица, който карал жените да се влюбват лудо в красивия младеж.