Докато разказвах историята за поне двадесети път, ми хрумна, че това може да е било намерението на Один — да бъда честен летописец на старата вяра и на истината за ширналия се свят на викингите. Защо иначе Окайд да ми казва, че в думите се крие повече сила, отколкото в оръжията? Или Сенесак в „Св. Киеран“ да ме насърчава да чета римски и гръцки букви и да пиша с молив и стило? Или Тиркир да ми показва как да режа руни? Или всички те бяха Один в многото му превъплъщения, всяко от които ме подготвяше за по-нататъшния ми път?
Ако е бил Один, значи този ръкопис доказва, че съм оправдал доверието му. А по-нататък ще опиша как в следващия етап от живота си пътувах още по-надалеч и взех участие в още по-забележителни събития.
Бележка на автора
Торгилс, син на Лейф Щастливеца и Торгуна, е историческа личност. В сагата на Ерик Червения пише: „Момчето… пристигна в Гренландия и Лейф го призна за свой син. Казват, че този Торгилс дошъл в Исландия през лятото преди чудесата във Фродривър. Торгилс после отиде в Гренландия и целият му живот като че ли беше омагьосан.“
Въображаемите събития от живота на Торгилс в тази книга са базирани основно на исландските саги, велик сборник в съкровищницата на световната литература, често превеждан, особено от „Пенгуин“. Поемата, която Окайд рецитира, е от сборника „Келтска литература“ на Кенет Хърлстън, публикуван от „Рутледж & Кегън Пол“, 1951 г.; и преработените последователни издания на „Пенгуин“ от 1971, 1973 и 1975 г.
Тим Северин