Според клюките Гудрид ме приела като заместник на детето, което тялото ѝ отказало като съпруга на Торир. Предполагам, че става въпрос за ревност и злите езици просто са търсили недостатък на Гудрид, чиято красота бе от типа, който се запазва за цял живот. Помня, че имаше бяла, прозрачна кожа, дълга руса коса и сиви очи, и лице, отличаващо се с миловидна симетрия, с добре оформен нос, прелестна уста и брадичка с лек намек за трапчинка точно по средата. Във всеки случай съм сигурен, че младата вдовица Гудрид щеше да ме прибере дори и да имаше свои деца. Беше невероятно добра жена, винаги готова да помогне, като занесе храна на някой болен съсед, да услужи със съдове за голямо пиршество и в крайна сметка сама да сготви половината ястия, да сгълчи невръстните грубияни и да утеши жертвите им. Всички в Братахлид имаха много добро мнение за нея и я обожаваха. Не помнех истинската си майка и с лекота приех Гудрид, а и съм сигурен, че тя се представи в тази толкова важна роля много по-добре, отколкото би го направила троснатата Торгуна. Гудрид проявяваше едва ли не безкрайно търпение с децата. Аз и другите десетина хлапета горе-долу на моя възраст превърнахме дома ѝ в център на вселената си. Когато играехме по поляните, обикаляхме брега да търсим риба или пък мятахме камъни в студената вода на фиорда, обикновено приключвахме с гоненица до къщата на Гудрид. Хвърчахме по ниската трева като зайци, и с гръм и трясък нахлувахме в кухнята. Гудрид изчакваше и последния и ни наливаше незаквасено мляко от едно голямо ведро.
Братахлид бе едва ли не идеалното място за едно дете. Селището се намира в началото на дълъг, навлизащ дълбоко във вътрешността на острова фиорд. Ерик избрал мястото при първото си посещение и изборът му бе наистина мъдър. Дългият фиорд предоставя защита от студеното мъгливо време на острова и е най-заслоненото и плодородно място в района, ако не и в цяла Гренландия. Пристанището е добро, а брегът преминава в ниски, вълнисти ливади, осеяни с миниатюрни брезови и върбови гори. Тук Ерик и хората му построили къщите си с торфени покриви по по-сухите могили, опънали преграждения за конете и на практика издигнали точно копие на фермите си в Исландия. В Гренландия не живеят повече от триста-четиристотин души, така че има предостатъчно земя за всички смелчаци, дръзнали да се заселят тук. Животът е още по-прост от исландския. В началото на зимата прибирахме добитъка и го захранвахме с прибраното през лятото сено. Ние се хранехме с мляко, сушена риба, осолено или пушено месо и каквото бяхме успели да консервираме през летните месеци. Всичко, особено парчетата месо от кит и акула, които съхранявахме в дупки в земята и после изравяхме, полуразложени, миришеше на гранясало. Дългите, лениви, тъмни зимни дни минаваха в дребни поправки, разказване на истории, табла и други игри. В Гренландия още се играе стария вариант на шаха — с един цар в центъра на дъската и с войски, подредени срещу тълпа противници по краищата. Видях новия вид, с два царя, чак когато се завърнах като юноша в Исландия, и трябваше да уча наново правилата.
Всяко хлапе почти от прохождането си помагаше, с каквото може и това ни караше да се чувстваме полезни. На земята се занимавахме от разнасянето на съобщения и почистването на оборите, до уроци по колене, дерене и осоляване на месо. В морето започвахме с изгребването на водата от малките гребни лодки, след което ни позволяваха да поставяме стръвта на въдиците и да помагаме с мрежите, и чак накрая ни оставяха да застанем на платната и да поемем греблата на връщане към брега. Почти не получавахме образование, въпреки че вдовицата на Ерик, Тодхилд, се опита да ни научи на азбуката и малко на писмо. Не бяхме особено ентусиазирани ученици. Тодхилд бе вече възрастна жена, озлобила се покрай вечните препирни със съпруга си. Спадаше към първите и най-ентусиазирани новопокръстени във вярата на Белия Христос и бе от типа свадливи християни, които държат да наложат вярата си и на околните. Дразнеше се, че Ерик отказва да приеме християнството; беше закоравял езичник и колкото повече го притискаха, толкова по-упорит ставаше. Не съм напуснал Исландия, казваше, за да довлека и тук тази пръкнала се кой знае откъде религия. Преди да отплува от Исландия, бе принесъл жертва на Тор и в замяна Тор се грижеше добре за колонията. Ерик казал съвсем недвусмислено на жена си, че не възнамерява да се откаже от старата си вяра и обичаи. Накрая отношенията им дотолкова се обтегнали, че Тодхилд обявила, че повече няма да му говори. Все пак трябвало да живеят под един покрив, но тя накарала да ѝ построят християнска черква, на показ на един хълм близо до чифлика, където се набиваше на очи на Ерик при всяко прекрачване на прага. Той от своя страна отказал да задели дървен материал за строежа, затова и черквата останала миниатюрна, широка по няколко лакътя във всяка посока. Беше първата християнска черква в Гренландия, и толкова малка, че събираше най-много осем души. Ние децата я наричахме дупката на Белия заек.