Торвалд водеше със себе си двадесет и петима здрави мъже. Беше заел бащиния ми кнор, същия кораб, с който ме прибраха от онези скали. Беше добър навигатор, а няколко от мъжете бяха плавали с баща ми и бяха доказано опитни моряци. Курсът го отвел право на мястото, където Лейф изкарал зимата преди четири години. Там се настанили в колибите от дърво и торф, построени от баща ми, и се устроили за зимата. На следващата пролет Торвалд изпратил малката лодка на кораба на опознавателна експедиция още по на запад по брега. Пътуването било изтощително. Брегът представлявал огромна мрежа от острови, заливи и плитчини. Често се губели, но колкото по-надалеч отивали, толкова по-добра ставала земята. Дивата трева била по-висока, имало странни дървета, от които изтичал сладък сок, или били с ядливи ядки с маслен вкус, какъвто никой не бил опитвал преди. Независимо от плодородната земя не открили нито хора, нито следи от тях. После, в самия край на експедицията на един бряг попаднали на опърпана постройка от дълги, тънки дървени пръти, и усукани корени, които изглеждали привързани от човешка ръка. Нашите мъже предположили, че строителите на колибата са номади като нашите ловци в Гренландия, когато през лятото се отправят на север на лов за карибу. Не открили сечива, вещи, нищо, и това ги притеснило. Чудели се дали присъствието им е било забелязано от невидени съгледвачи и се страхували от засада.
Междувременно Торвалд прекарал лятото да стяга Лейфсбодир, „колибите на Лейф“, както ги наричаха всички. Мъжете му сечели дървен материал за Гренландия и ловели и сушели риба за храна за бъдещите експедиции. Рибата била в изобилие. Брегът пред колибите бил с много лек наклон и отливът разкривал обширни пясъчни плитчини, нашарени с малки канали. След отлив рибата — основно треска — оставала да се мята там безпомощно и за рибарите оставало само да приберат улова с ръка.
След втората зима на топло в колибите Торвалд решил да проучи обратната посока — на изток и север, където земята приличала повече на гренландския бряг, със скалисти носове и дълги, на места удобни за акостиране пясъчни заливи. Но приливите тук били по-силни и при едно надбягване с теченията кнорът с все сила налетял на подводни скали. Силният удар откъртил тридесетина сантиметра от фалшкила и разхлабил няколко от долните въжета. За щастие наблизо имало подходящ бряг, на който изтеглили кораба и при толкова дървен материал било детска игра да подменят повредения кил с цял чамов къс. Торвалд намерил приложение и на счупената част — накарал да я отнесат на най-високата точка на носа и да я побият в една грамада камъни, така че да се вижда от морето, знак за всички бъдещи мореплаватели, че Ериксон са били там първи.
Това бе историята на експедицията на Торвалд, така, както я разказаха вечерта завърналите се мъже. Всички в Братахлид се натъпкахме в голямата къща на Ериксон, за да чуем подробностите. Слушахме жадно. Баща ми стоеше на челното място, от дясната страна в средата на залата. До него бе чичо ми Торстайн.
— Ами Торвалд? Кажете какво точно му се случи — попита баща ми гребеца от лодката — Тиркир, който спаси мен и Гудрид от скалите, и който бе заминал с Торвалд като водач.
Тук трябва да кажа няколко думи за Тиркир. Като млад бил заловен на германския бряг и бил отведен за продан на робското тържище в Каупанг, Норвегия. Там го купил дядо ми, Ерик Червения и при едно от пътуванията си на изток покупката се оказала изключително изгодна. Тиркир бил работлив и издръжлив, и с времето станал заклето верен на дядо ми. Научил се да говори нордически, малко подобен на майчиния му немски, но така и не се отървал от силния си акцент; говорел гърлено и когато се възбудел или ядосал, често преминавал на езика на дедите си.
Ерик започнал да му се доверява до такава степен, че докато баща ми Лейф растял, сръчният Тиркир имал задачата да го пази и обучава на всякакви полезни умения. Германецът знаел как да връзва сложни възли за различни цели, да отсече дърво така, че то да падне в желаната посока, как да направи въдица от права клонка. Преди всичко притежавал умение, толкова важно и удивително, че се свързва със самите богове — можел да обработва всякакви видове метал, да извлича желязо от парче руда, да прикрепи стоманения накрайник на топор или да украси плоската страна на острието със сребърна нишка.