Ние, момчетата, се плашехме от Германеца. Струваше ни се невъзможно стар, въпреки че сигурно е бил към края на петдесетте. Беше дребен и хилав, почти като трол, с черна коса и вечно намусена физиономия, подчертана от изпъкнало, голямо чело, а очите му гледаха определено лукаво. И все пак беше много смел и по време на предишното пътешествие на Лейф до непознатите земи точно Тиркир сам се бе кандидатирал за съгледваческите походи. Произлизал от горско племе и с лекота си проправял път през гъсто залесени местности, газел блата и преживявал с диви ягоди и шепа суха храна. Когато не можел да намери прясна вода, пиел от локвите, спял на земята и сякаш бил неподатлив на студ, жега или влага. Пак Тиркир открил дивите лози, от които според някои произлиза името Винланд. Един ден се върнал в лагера на Лейф с шепа плодове толкова възбуден, че въртял очи и мърморел нещо на немски. Лейф решил, че е пиян или халюцинира, но Тиркир просто бил в екстаз от откритието си. Не бил виждал грозде от детството си в Германия и ако не бил той да разпознае дивия плод, е много съмнително дали баща ми и придружителите му щели да разберат какво точно представлява. Баща ми осъзнал колко важно откритие е направил в мига, в който Тиркир обяснил какво е грозде. Пред него било доказателството, че новооткритата земя е с толкова мек климат, че гроздето — екзотична култура за Севера — расте в диво състояние. Затова и кръстил земята Винландия. Естествено се намерили скептици, които го обявили за голям лъжец. Да наречеш една пустош с име, което навява мисли за светлина и опияняващи питиета, е също толкова подвеждащо, колкото да наречеш земя от ледници и скали Гренландия. С привичната си находчивост баща ми имал готов отговор и за това. Отговаряше, че Винландия не значи земя с грозде, а земя с пасища — от „вин“, ливада на нордически.
— Десет дни, след като поправихме повредения кил — отговори Тиркир на въпроса на баща ми, — се натъкнахме на голям тесен проток. Изглеждаше обещаващ и решихме да го проучим. Открихме залив с големи дървета. Мястото изглеждаше идеално за село и Торвалд се пошегува, че е готов да живее тук до края на живота си. — Тиркир замълча за миг. — Не трябваше да го казва. Изкуши боговете. Изпратихме отряд на брега — продължи Тиркир, — и когато съгледвачите се върнаха, донесоха, че от другата страна на малкия полуостров има бряг, подходящ за акостиране и на него има нещо като три черни гърбици. В началото ги взехме за моржове или трупове на малки китове, изхвърлени на сушата. После някой видя, че са лодки от кожа. — Преди много години ходил да плячкосва Ирландия и по западния бряг бил виждал подобни лодки, достатъчно леки да бъдат пренасяни по земя и преобръщани с дъното нагоре.
Тук следва да обясня, че не е изключено тези лодки да са принадлежали на диви ирландци. Когато викингите пристигнали в Исландия, заварили шепа ирландски моряци — аскети, които живеели в пещери и малки, старателно изградени каменни колиби. Щом тези монаси били успели да дойдат от Шотландия и Ирландия с паянтовите си лодки от кожа, значи спокойно са можели да стигнат и по-далеч. Торвалд обаче се съмнявал в това. Изпратил Тиркир с десетина въоръжени мъже да се промъкне до странните лодки откъм сушата, докато самият той и останалите тихо заобиколили брега по вода. Успели напълно да изненадат деветимата мъже, задрямали под обърнатите лодки. Трябва да са били тръгнали на лов или риболов, защото носели лъкове и стрели, ловни ножове и леки копия. Когато чули проскърцването на греблата, скочили на крака и грабнали оръжията си. Някои направили заплашителни жестове, опънали лъковете и се прицелили в настъпващите викинги, други се опитали да избутат леките си лодки във водата и да избягат. Но било прекалено късно. Отрядът на Тиркир изскочил от дърветата и в последвалата кратка схватка странниците били надвити, всички с изключение на един, който успял да избяга с най-малкото от кожените канута.
— Не съм виждал толкова бърза лодка — каза Тиркир. — Сякаш се плъзгаше по водата. Нямахме никакви шансове да го настигнем с корабната лодка, затова го оставихме да избяга.
Осмината заловени определено не били ирландци. Според Тиркир приличали повече на хората със ските от Северна Норвегия. Били ниски, със сплеснати лица, жълтеникава кожа и дръпнати очи. Косата им била черна, дълга и мазна, и говорели на насечен, писклив език, който приличал на писъците на сойка. Облечени били изцяло в кожа: кожени легинси3, кожени ризи с пешове, кожени ботуши. Откритите части на тялото им били наплескани с мас или сажди. Били толкова набити и черни, че приличали на излезли изпод земята. Извивали се и се съпротивлявали на заловилите ги викинги, и се опитвали да ги ухапят и одерат.