— Ще ми се да бяхме изпълнили желанието му — завърши със силния си акцент Тиркир. — Нямахме много време. Набързо погребахме Торвалд на носа. Страх ни беше, че скрелингите ще се завърнат, затова набързо изкопахме плитък гроб и натрупахме купчина камъни над тялото. После поехме към Лейфсбодир, където изкарахме зимата. Щом се оправи времето, поставихме постове за скрелинги.
Чичо ми Торстайн се обади пръв. Изглеждаше потресен.
— Лейф — каза, — не можем да оставим тялото на Торвалд там. Напълно е възможно скрелингите да открият, изкопаят и поругаят трупа му. Той заслужава нещо повече. До мястото са само три седмици по море. Ще набера екипаж доброволци и ще прибера тялото, за да го погребем както подобава в Гренландия. Твоят кораб току-що се върна и не би издържал ново пътуване. Трябва да го извлечем на брега и да сменим кълчищата, но тъстът ми Торбьорн още държи кнора, с който на времето пристигнал от Исландия. Сигурен съм, че ще се съгласи да ми го заеме за мисията.
Естествено и баща ми, и старият Торбьорн, дошъл да чуе завърналите се, трябваше да се съгласят. Ставаше дума за семейната чест, а ако има нещо, което викингите пазят фанатично, това е честта им. Един викинг ще я пази и ще се стреми да си спечели нова с всички подръчни средства, ще граби, ще търси отмъщение за нанесените му обиди или ще лъже и мами, ако това му е от полза.
Глава пета
Независимо от първоначалните планове, цял месец измина, преди чичо ми Торстайн да опъне платна към Винланд. Беше истинско разхищение да се измине цялото това разстояние и да не се донесе дървен материал или риба, затова плановете само да се прибере тялото на Торвалд бяха променени. Трябваше да се събере екипировка, да се привикат мъже от пасищата, където се бяха качили с добитъка, да се натоварят запасите. После някой предложи, че е по-добре една малка група да остане през зимата в колибите на Лейф и този план допълнително забави нещата. Когато най-после потеглиха, старият кнор приличаше повече на имигрантски кораб. В трюма имаше шест крави и няколко овце, бали сено за тях, купища земеделски сечива, а на борда пътуваха и няколко жени, в това число и Гудрид, която бе помолила да придружи съпруга си. Аз останах у дома с баща ѝ.
И докато подготовката приключи, вече бе прекалено късно. Торстайн Ериксон може да имаше изострено чувство за семейна чест, но му липсваха както далновидност, така и най-важното качество на всеки добър морски капитан — късмет с времето. Той и екипажът му поеха от Братахлид, но се сблъскали с толкова силен насрещен вятър, че прекарали по-голямата част от лятото в безцелно лутане в океана. В един момент виждали Исландия, в следващия засичали птици, които според тях идвали от ирландския бряг. Върнали се в Гренландия към края на мореплавателния сезон, без дори да стъпят във Винландия. Простите хорица твърдят, че корабът мисли и чувства самостоятелно. Вярват, че може да „открие“ като изгубена котка, куче или кон пътя, и никога не забравя маршрутите, по които е минал. Това са глупости, измишльотини на сухоземни плъхове. Кораби, правили по няколко последователни пътувания, обикновено успяват, защото се управляват от все същите опитни моряци или корабът се отличава с нещо — гази ниско, лесно хваща посоката на вятъра и така нататък, — което го прави най-подходящ за конкретната задача. За успешно второ или трето пътуване по даден маршрут допринасят опитните екипажи и късметът с времето, не придобитите „знания“ на кораба. Неуспехът на Торстайн да върне костите на брат си само доказва това.
Те в крайна сметка акостирали не в Братахлид, а в Лийсфиорд, на около три дни с кораб на северозапад, където малка група викинги били основали няколко крайбрежни чифлика. Торстайн завързал приятелство с един свой съименник, който го поканил да остане и му помогне за обработката на не малкото му земя. Може би чичо ми се срамувал да се върне след провала и без тялото на Торвалд, затова и приел поканата. Тази есен от Лийсфиорд пристигна малък крайбрежен кораб. В донесеното от него съобщение чичо ми молеше да изпратим в Лийсфиорд неговия дял от стадата на семейството и други неща, а в бележката — добавена от Гудрид, която явно все още ме обичаше — имаше покана да изпратят и мен.
Новият съдружник на чичо ми беше забележително мургав за викинг, оттам е и прякорът му, Торстайн Черния. Прякорът, който го отличаваше от всички други Торстайн, в това число и от чичо ми, е местен обичай. Повечето викинги просто носят името на родителите си. Аз например съм Торгилс Лейфсон, син на Лейф Ериксон, син на Ерик. Но при толкова много Лейф, Ерик, Грим, Од и прочее, често помага да разполагаш с още едно описателно прилагателно. Най-лесно — не и в моя случай обаче — е да кажеш откъде е съответният човек или да опишеш някоя негова особеност. На младини косата на дядо ми Ерик Червения била с цвят на морков, а както видяхме, Лейф Щастливеца на времето си е извадил изключителен късмет, като винаги попадал на подходящото място по точното време. При престоя ми в Исландия щях да срещна Торксл Плешивия, Гизур Белия и Халфдан Черния, и да слушам разкази за Торгрима Вещерското лице, женена за Тород Кривокракия, и как Олаф бил наречен Пауна заради суетата си, а Гунлаг Змиеустия имал отровен език.