Гледаше ме упорито и за миг ми се стори, че ме разглежда някаква хищна птица.
— Може жената да му е казала. Тя има дарбата и познава много от ритуалите — каза той.
Тиркир още стискаше рамото ми, в случай че реша да избягам през отворената врата.
— Тя му е само приемна майка, а и не беше там. Мисля, че момчето наистина е видяло еднокракия. Казват, че оная оркадка на Лейф притежавала дарбата. По-вероятно е момчето да я е наследило от нея. — Разтърси ме леко, сякаш проверяваше дали, дарбата няма да подрънка.
— Не го друсай така, ще го изплашиш още повече. Остави го да обясни сам.
Тиркир леко отпусна хватката, но не пусна рамото ми.
— Говорил ли си с Гудрид за унипеда?
Изгледах го озадачено. Нямах представа какво е унипед.
— Онова създание, което подскачаше само на един крак.
Сега схванах за какво е разпитът, но не разбирах как така Тиркир и Торвал се интересуват от детинските ми лудории. Определено не бях направил нищо лошо.
— Какво друго виждаш? Присънват ли ти се странни неща? — Тиркир бе толкова развълнуван, че едва разбирах какво говори заради немския му акцент. Не знаех какво да кажа. Разбира се, че сънувам, си помислих. Имах кошмари, че се давя или че ме преследват чудовища, или че стаята се свива и ме смачква, обичайните страхотии. В действителност се срамувах от кошмарите си и не ги бях споделил с никого. Нямах представа откъде се появи така нареченият унипед. Не го бях сънувал. Той просто се появи в главата ми, докато играех с другите деца.
Още бях твърде изплашен, за да говоря.
— Има ли нещо друго необичайно в главата ти? Странни видения? — зададе по друг начин въпроса си Тиркир, опитвайки се да говори с по-успокояващ тон.
Сякаш някой бе изтрил съзнанието ми. Отчаяно исках да отговоря, само за да се отърва, но не можех да си спомня нито един сън. В същото време започвах да проумявам, че двамата навъсени мъже не ми мислят злото. Изострената детска интуиция ми нашепваше, че по някакъв тайнствен начин те се нуждаят от мен. Усещах нотка на уважение и нещо друго — страхопочитание — в отношението им. Впримчен в грубата лапа на Тиркир и вторачен в белязаното лице на Торвал, осъзнах, че двамата мъже очакват от мен нещо, което те самите не могат да постигнат и че то е свързано с начина, по който виждам нещата.
— Не мога да си спомня нито един сън — заекнах. Имах достатъчно мозък да гледам Торвал право в очите. Това много помага да убедиш човека насреща, че казваш истината, дори и да не е така.
Торвал изръмжа.
— Говорил ли си за унипеда или за друг сън с майка си?
Отново поклатих глава, като се опитах да разбера защо двамата мъже толкова се интересуват от Гудрид.
— Знаеш ли какво е това? — Тиркир изведнъж тикна свободната си ръка в лицето ми. Върху набитата му със сажди и мръсотия длан лежеше тумбест метален медальон с формата на буквата Т.
— Мьолнир — пробвах.
— Знаеш ли за какво го използва Тор?
— Донякъде — измърморих.
— С този чук разцепва главите на непокорните и поразява враговете си. Ще застигне и теб, ако разкажеш на някого за малкия ни разговор.
— Остави момчето — каза Торвал и без да сваля поглед от мен, попита спокойно: — Искаш ли да научиш повече за Тор и другите богове? Интересно ли ще ти е?
Предложението му кой знае защо ми допадна. Вече бях овладял страха си и кимнах в знак на съгласие.
— Добре тогава — каза Тиркир. — С Торвал ще те обучаваме, когато имаме време. Само че не трябва да казваш на никого. И ще ни описваш всичките си сънища. А сега бягай.
Връщайки се към този толкова отдавнашен епизод и двамата големи мъже, разпитващи мен, изплашеното момче в обора, разбирам целта на Тиркир и Торвал и защо се държаха толкова странно. Страхували са се, че старата вяра изчезва от Гренландия и са решили да действат, когато са открили в мен човек, евентуално притежаващ дарбата. Може дори да са чули за християнските мисионери, които събираха накуп децата и жените и им проповядваха, и да решили да постъпят по същия начин, но тайно, като изберат дете притежаващо по-специални дарби и следователно вече белязано от боговете. Ако намеренията им са били наистина такива, то поне част от живота ми впоследствие оправдава избора им, но биха ме изгледали с презрение, ако ме видеха сега — да се спотайвам в християнски манастир и да се преструвам на вярващ.
Еднокракия, разказа ми на един от първите ни уроци Тиркир, бил създание, което видял по време на пътешествието на Торвалд Ериксон във Винланд. Унипедът се спотайвал в крайбрежна гора. Изглеждал точно така, както го описах на другите деца — причудливо, прегърбено мъжко тяло с един-единствен дебел крак, завършващ с огромно стъпало. Създанието подскачало успоредно с кораба съвсем като мен в детската ни игра. Само че когато обърнали кнора към брега, с намерение да слязат на сушата и да заловят Еднокракия — така и не разбрали дали е звяр или човек, — нещото рязко се извърнало, на подскоци се шмугнало в храсталака и сякаш изчезнало вдън земя.