Любимецът на Торвал, естествено носещ неговото име, бе червенокосият Тор, синът на Один, който язди по небето в теглената си от кози колесница. Пътят му бележат светкавици и гръмотевици, и има власт над морето, по което бие с Мьолнир, прочутия си чук. Торвал беше страстен последовател на култа към Тор и истински се разгорещяваше, подхванеше ли някоя от любимите си истории. Помня деня, в който ми разказа как Тор отишъл да залови змията Мидгард, като използвал за стръв волска глава. Когато змията лапнала въдицата, Тор задърпал толкова силно, че кракът му пропаднал през дъските на кораба. Тук Торвал се изправи и — намирахме се в обора — вдигна крак на една от дървените прегради и задърпа назад, за да покаже как точно го е направил богът. Само че преградата беше зле скована и се сгромоляса в облак прах и трески. Още чувам гръмовния смях на Торвал и триумфалното му „Точно така е станало!“
Въпреки ентусиазма на Торвал — и момчешкото ми преклонение пред закаления ловец — аз все пак предпочитах Один. Харесваше ми идеята да се промъквам дегизиран, да събирам тайно сведения, да наблюдавам и да манипулирам. Като всички деца обичах да подслушвам възрастните и да научавам тайните им, и за да го постигна, се скриех зад някоя врата или колона, затварях очи също като едноокия герой-бог. Стига приемната ми майка да бе преровила под дюшека ми, щеше да открие квадратното парцалче, което бях скрил там. Представях си, че е Скидбладнир, вълшебният кораб на Один, който винаги се радва на попътен вятър и побира всички аезири, в пълно бойно снаряжение, а когато не му е нужен, Один го сгъва и го слага в джоба си.
Няколко години по-късно малко по-малко осъзнах, че аз самият може би съм част от великия план на Один. Вече ми се струваше, че пътят на живота ми все повече се води от прищевките на Всемирния баща и при възможност му отдавах дължимото, не само с молитва и тайни приношения, но и като му подражавах. Това е единствената причина и като зелен още младеж да се опитам да стана поет, защото Один, превъплътен в орел, бе откраднал медовината на поезията от пазителя ѝ Сутунг. А и което е по-важно, растящата ми почит към Один подхранваше естествената ми любов към пътешествията. Започвах всяко от тях с ясното съзнание, че над мен бди Всемирния баща, най-великият от всички пътешественици. И той не ме предаде, след като оживях там, където много от спътниците ми изгубиха живота си.
Тиркир ми разтълкува и подробностите на мистериозното предсказание, което Гудрид спомена пред одъра на мъртвия Торстайн. Гудрид ме бе изпратила да занеса вечерята на дребния германец, окъснял в работилницата, където правеше и поправяше металните ни сечива.
— Добра жена е приемната ти майка — каза Тиркир, когато отмести празната купа и облиза пръстите си. — Твърде добра, за да изпадне под влиянието на онези луди поклонници на Белия Христос. Никой друг не пее магическите песни по-добре от нея.
— Какви са тези песни?
Тиркир ме изгледа изпод издаденото си чело и в очите му за миг проблесна подозрение.
— Искаш да ми кажеш, че майка ти не ти е разказвала за Малката сибила?
— Не. Коя е тя?
— Старата Торбьорг. Беше малка сибила, волва. Умря преди четири години, така че няма откъде да я познаваш. Но много хора още я помнят, помнят и нощта, когато Гудрид Торбьорндотир разкри дарбата си.
Тиркир седна на ниското столче до наковалнята и ми махна да се настаня на купчината чували от въглищата, с които захранваше простата си пещ. Очевидно беше, че историята ще е дълга, но той сметна, че трябва да науча истината за приемната си майка. За мен бе важно всичко за обожаваната от мен Гудрид, затова слушах толкова внимателно, че още помня всяка подробност от разказа на Тиркир.
Малката сибила, започна Тиркир, дошла в Гренландия в първите дни на основаването на колонията, за да избегне ревностните последователи на Белия Христос, предизвикали такъв раздор в Исландия с настояването си всички да приемат техния Господ. Била най-малката от деветте сестри; всички притежаваш силата, но като девета при нея дарбата била по-силна от дарбата на всички, взети заедно. Предсказвала времето на чифликчиите, а съпругите им се допитвали до нея, когато кръщавали децата си. Младите жени тайно искали съвет за любовните си трепети, а моряците насрочвали плаванията си за посочените от нея благоприятни дни. Торбьорг знаела молитвите и ритуалите на старата вяра и какви точно дарове се принасят на боговете.