Неочаквано волвата се обърнала към Гудрид и ѝ заговорила:
— Имам предсказание и за теб. Вестоносците от света на духовете останаха толкова очаровани от знанията ти и песните, които изпя, че ми донесоха новини за съдбата ти. Сега мога да те възнаградя за помощта ти. Орисана си да сключиш брак с високопоставен мъж тук, в Гренландия, но той няма да трае дълго. Виждам как всичко те води към Исландия и народа ѝ. В тази страна ще поставиш началото на славен род и името ти ще се предава от поколение на поколение.
Това бе краят на разказа на Тиркир.
— Разбра ли сега — каза той, — защо Торвал реши, че имитираш подскачането на Еднокракия. Мислеше, че си наследил дарбата от приемната си майка. Гудрид може да стане много могъща волва, стига да не се сдушва толкова с последователите на Белия Христос.
Знаех за какво говори. Откакто Гудрид се върна от Лийсфиорд, прекарваше много време със съпругата на Лейф Гида, фанатична християнка. Двете жени често посещаваха заедно дупката на Белия заек. За Тиркир и Торвал бе обезпокояващо да изгубят толкова надарен човек за новоизлюпената християнска вяра. Интересът на Гудрид към християнството разклащаше собствената им вяра в старите богове, а това ги притесняваше. За разлика от мен сега, те не осъзнаваха истината, че от добрите езичници излизат добри християни и обратното. Изборът на религия не е толкова важен, колкото достойнствата на човека, който я проповядва.
При пътуванията си забелязах, че същото важи и за генералите и политиците. Бях свидетел как няма никакво значение дали някой изключителен военен е облечен в кожа или носи позлатен шлем и красива копринена униформа, и двамата може да са еднакво гениални при воденето на битките и да взимат брилянтни, експресни решения. При политиците е същото. Слушах речи на въшливи племенни събрания около лагерния огън на гола горска поляна, които, разкрасени с няколко красиви фрази, биха повторили дума по дума речите на напарфюмираните съветници на василевса, предполагаемия наместник на Христос на земята, който седнал на позлатения си трон в обточена с порфир стая си дава вид, че олицетворява хилядолетието наука и цивилизация.
Като се замисля сега, най-тъжното в покръстването на Гудрид бе невероятното похабяване на дарбата ѝ. Ако бе предпочела да се обучи при Малката сибила, от приемната ми майка би излязла изключителна жрица на старата вяра. Защото това е една от най-любопитните страни на старите поверия — която би ужасила монасите около мен (повечето свещенослужители бяха жени). В нашия език има петнадесет различни думи за жените, вещи в сейдура; за мъжете думите са наполовина по-малко. Дори Один, царят на превъплъщението, има силно изразена женска страна, която те кара да се замислиш върху готовността, с която се дегизира като жена. Обратното, жреците на Белия Христос са мъже, а жените са изключени от кръга на избраниците. С други думи, Гудрид смали откритите пред нея хоризонти в деня, в който официално прие вярата на Белия Христос. Ако бе последвала старата вяра, щеше да се радва на почит и влияние, и щеше да помага на хората. Като набожна, милозлива християнка тя в крайна сметка бе принудена да се установи на едно място и се отдаде на самота. Но аз избързвам с разказа си…
Торвал и Тиркир искрено се постараха да ми обяснят, че ако хората престанат да следват ритуалите на старата вяра, тя скоро ще се претопи от настъпващото християнство. Скоростта, с която вярата на Белия Христос бе превзела Исландия, тревожеше учителите ми, които се страхуваха, че същото ще се случи и в Гренландия.
— Не знам как хората на Белия Христос имат очи да твърдят, че са мирни, добри души — кисело заяви Торвал. — Първият им мисионер в Исландия беше един нехранимайко на име Тангбранд. Кръстосваше нахално селата и изнудваше фермерите да приемат вярата му, а когато го подиграваха за налудничавите идеи, си изтърва нервите и в последвалата свада уби двама исландци. За да изобличат безхаберието му, хората го изправиха срещу една мъдра волва и тя го направи за смях. Беше толкова унижен, че се качи на първия кораб за Норвегия. Волвата доказа на какво е способна и призова Тор да изпрати буря, която за малко да потопи кораба му.
— Исландците са твърде отстъпчиви — вметна Тиркир. — Когато след няколко години мисионерите се върнали в Исландия и започнали пак да проповядват, на фермерите така им писнало от безкрайните спорове и свади, че изпратили представители на Алтинга, да помолят Говорителя на закона да излезе с решение. Той се усамотил и мислил почти цял един ден. После се изкачил на Скалата на закона и обявил, че ще е най-лесно всички да приемат формално новата религия, а който иска, да запази старата вяра.