Карлсефни бе наредил на Торвал да помага при строежа на къщите, а не да ловува. Стените растяха и физическата му сила много помагаше, когато се стигна до вдигането на торфените чимове. Но всички виждахме, че Торвал копнее да проучи терена. В крайна сметка, когато гладът започна истински да се обажда, Карлсефни разреши на Торвал да иде на лов, макар и много от нас да се чудеха как един мъж ще открие и убие достатъчно дивеч за четиридесет гладни гърла. Торвал не каза нищо, само несговорчиво изсумтя, взе копието си и се приготви за път. На излизане от лагера мина първо през малкия си олтар, свали един от мечите зъби от огърлицата си, остави го в дар на горния камък и чак тогава пое към гъстите храсти, които за миг го погълнаха.
Торвал отсъства три дни и накрая Карлсефни и другите по-старши мъже започнаха да се безпокоят. Пак се подхванаха приказките за скрелингите, гадаехме дали не са заловили и убили нашия ловец. В крайна сметка Карлсефни свика доброволци за малък отряд, който да потърси Торвал и обяви, че сам ще го оглави. Щяха да са въоръжени и да се оглеждат както за Торвал, така и за скрелинги. Не може да се каже, че мъжете изгаряха от желание да се включат в отряда, тъй като Торвал не се радваше на особена популярност, особено сред християните. Някои казаха, че ако скрелингите са пипнали намръщения проклетник, то така му се пада. Тиркир естествено бе готов да потърси приятеля си, същото важеше за двамата скоти, а аз успях да се прикрепя към малкия отряд, защото без друго не вършех особена работа по строежа.
При тия приготовления лесно открихме Торвал. Хаки и Хекя се спуснаха напред, обхождаха храстите като хрътки и за всеобща изненада се върнаха след три дни с новината, че са открили Торвал на един близък нос, но че той отказал да се върне с тях. Някак се провряхме през храстите и когато най-после, изтощени и надрани, го открихме, го заварихме изтегнат на земята на един малък нос с изглед към морето. За ярост на християните и облекчение на приятелите си, Торвал не бе ранен, дори изглеждаше забележително добре, така както лежеше по гръб, втренчен в небето. Говореше си сам и от време на време грубо се почесваше. За миг ми се стори, че ловецът е полудял или е изнамерил отнякъде алкохол и е пиян. Един от отряда ни, християнин на име Бярни, започна да му крещи гневно, искаше да знае на какво, по дяволите, си играе Торвал.
Торвал намръщен се надигна на крака.
— Тук няма дивеч поне не достатъчно, за да нахраня спешно четиридесет души. Има само малки животни и птици. Може би по-късно, когато имам повече време да обходя наоколо, ще открия къде да заложа капани за по-големи животни. Затова съчиних ода, посветена на Тор и тъкмо му я рецитирах и го молех да ни изпрати храна.
— Тор! Езичник такъв! — изписка Бярни. — Защо си мислиш, че твоят прост бог ще ни помогне? Със същия успех можеш да се помолиш за храна на морето.
— Може и точно така да направя — отговори троснато Торвал Върнахме се в лагера. Мнозина посрещнаха Торвал хладно, някои дори му обърнаха гръб. Чух коментари, че бил свадлив и опак, суеверен до немай-къде и твърде мързелив да се захване както му е редът с лова и че лентяйства, докато останалите се мъчат по строежа.
На следващата сутрин един от мъжете излезе до брега за изхвърлени дървета за огъня и дотича развълнуван.
— Донесете ножове и топори. На брега има умрял кит. Вълните трябва да са го изхвърлили през нощта. Месото ще ни стигне за две седмици!
Торвал, който седеше до огъня, надигна рошава глава и триумфално изръмжа:
— Ето ви го, поклонници на Белия Христос. Стария Червенобрад хареса одата и ни изпрати храна от морето. Сега вървете и натъпчете завистливите си търбуси.
Всички забързахме към брега и бързо разфасовахме кита. Беше дълъг около четири метра и половина и от вид, непознат дори на Карлсефни, който беше виждал какви ли не китове при търговските си плавания. Месото се режеше като на другите китове и имаше над пет сантиметра лой, която отстранихме на ивици, за да стигнем до хубавото тъмночервено месо. Китът беше великолепна находка. Маста щяхме да използваме за готвене или да я изядем осолена; червеното месо изпекохме и изядохме веднага — имаше вкус на пушено телешко. Торвал се възползва от възможността да се присмее на християните и да ги подразни, че Тор излязъл по-щедър от техния Христос. Накрая те толкова се вбесиха, че заявиха, че месото било прокълнато и им причинило колики и че трябвало да изхвърлим скверната плът. Само че забелязах, че си хапнаха добре, преди демонстративно да хвърлят малко от вътрешностите в океана.