Със знаци и усмивки скрелингите започнаха да отварят вързопите си. Вътре имаше превъзходни кожи — лисичи, вълчи, от бялка и видра, и дори две лъскави от черна мечка. Качеството им бе несравнимо и веднага разбрахме, че ще им вземем висока цена, на който и да е пазар в Норвегия или Дания.
Оставаше въпросът за какво да ги изтъргуваме. Очевидният отговор беше метал — бяхме забелязали, че скрелингите разполагат само с каменовърхи оръжия. Но Торфин рязко нареди никой да не продава оръжия или метални сечива на скрелингите. По-добрите оръжия бяха единственото ни предимство пред численото им превъзходство. Стояхме и се чудехме какво да правим, а скрелингите се оглеждаха любопитно. И точно тогава една от жените в жест на гостоприемство изнесе ведро мляко и дървен черпак, и го предложи на вожда на скрелингите. Той озадачен се втренчи в течността, подозрително я подуши, после внимателно отпи. Остана очарован от вкуса на млякото, а трябва и да е решил, че е скъпо, рядко нещо, защото разрови вързопа си и подаде на жената една кожа от бялка. Тя излезе достатъчно хитра и я прие. Втори скрелинг пристъпи напред и с жестове поиска да опита от млякото. Не след дълго всички те се пресягаха към черпака и в замяна предаваха ценните си кожи. На осем години вече бях виждал как пияниците в Братахлид се разделяха с последните си пари за чаша вино или силна медовина, но за първи и единствен път през дългия си, изпълнен с приключения живот, видях някой да плаща така богато за просто краве мляко. Не стига това, а и скрелингите изглеждаха напълно доволни от сделката. След като се разделиха с целия си запас кожи — а някои дори оставиха празните си вързопи, — те доволно се върнаха в гората, носейки печалбата от размяната в коремите си, докато ние блажено прибирахме едно малко състояние от винландски кожи.
Но колкото и кротки да излязоха скрелингите, пристигането им имаше и по-мрачни последици. На следващия ден Торфин ни накара да започнем строежа на жив плет около селото. Нямаше нужда да повтаря. Всички изпитвахме неприятното чувство, че мирните, изгодни за нас отношения със скрелингите няма да траят дълго. Помнехме как бяха убили Торвалд Ериксон със стреличките си. Смъртта му — смъртта на един човек — бе предшествана от клането на осемте ловци скрелинги. Ако местните приличаха на нас, то те може още да диреха отмъщение, за да изравнят сметките. Като морските анемонии, които прибират пипала, когато подушат опасност, и ние се скупчихме в безопасния периметър. Външните къщи бяха изоставени и цялото село се премести зад стените на живия плет, за всеки случай, ако скрелингите се завърнат с не толкова мирни намерения. Единствената сграда, която остана извън укреплението бе малката ковачница на Тиркир до реката, където имаше достъп до желязна руда и течаща вода.
Скрелингите се върнаха чак в началото на следващата зима, когато малкият Снори бе на почти годинка. Вече като че ли бяхме овладели новата земя. Бяхме разчистили допълнителни пасища от околните храсталаци и бяхме заградили две малки поляни за добитъка, вече включващ и три здрави телета, бяхме стегнали и укрепили стените и покривите на първоначално набързо строените колиби, а хората започваха да кроят планове как ще изпратят кнора обратно в Гренландия с товар дърво и кожи и ще привлекат още заселници. Живели бяхме тук през всички сезони и макар и зимата да беше студена и мрачна, бе не по-лоша от зимата в Гренландия. Поселението ни започваше да пуска корени, но — както скоро се убедихме — тези корени бяха твърде крехки.
Този път скрелингите бяха много повече и дойдоха откъм суша и вода. Група ловци изникна от гората, а другите доплуваха право в залива на лъскави, обработени с мас кожени лодки. Посещението им изглежда бе планирано отдавна, защото и двата отряда видимо не носеха оръжия, само вързопи кожи. Този път един от рибарите ни забеляза скрелингите отдалеч и дойде да ни предупреди. Торфин, обезпокоен от численото им превъзходство, вече бе наредил цялото село да влезе в ограждението и да се затвори портата. Така че когато скрелингите приближиха, никой не излезе да ги посрещне. Полята и брега пустееха. Скрелингите приближиха и спряха колебливо пред живия плет. Торфин високо попита какво искат, но те естествено не разбираха и дума от езика ни, а ние нямаше как да разберем отговора им. После един от скрелингите, висок, добре сложен мъж, сигурно вождът им, метна вързопа си през живия плет. Той меко тупна на земята, а вътре открихме пет сиви вълчи кожи, очевидно резултатът от летния лов. Скрелингите бяха дошли да търгуват.