Аз мислех за един човек — моя герой и учител, Торвал Ловеца. Беше изчезнал някъде към средата на престоя ни, когато кавгите между страстните християни и староверците достигна невероятни размери. Торвал обяви, че не възнамерява да остане повече с групата и че ако някой иска да го придружи, е добре дошъл. Четирима от мъжете ни предпочетоха да тръгнат с него, а Торфин, може би под влиянието на Гудрид, която няколко пъти повтори, че не иска Снори да расте в компанията на езичници като Торвал, им даде малката ни съгледваческа лодка. Ходех като попарен с дни след отплуването им на север. Когато не чухме нищо повече за тях, като всички останали предположих, че Торвал и спътниците му са били заловени и убити от скрелингите. Поне така бихме постъпили ние, викингите, с малък отряд натрапници.
Глава девета
В Братахлид ни посрещнаха хладно. Всеобщото мнение бе, че експедицията ни е била загуба на време и със същия успех е можело да си останем у дома. След обезкуражаващия прием Торфин обяви, че ще прекара в Гренландия само няколко седмици, след което ще продължи с кораба си за Исландия и ще се установи при семейството си в Скагафиорд с Гудрид и двегодишния им син. Този път не ме поканиха да ги придружа.
Изоставен — поне така се чувствах — от Гудрид — и само с остарелия Тиркир за учител, станах затворен и навъсен. Меланхолията ми се задълбочи, когато разбрах, че за тригодишния ми престой във Винландия съм се отчуждил от тайфата в Братахлид. Докато ме нямаше, Айвинд, Храфн и другите бяха станали добри приятели. В началото проявиха любопитство към живота във Винландия, но скоро изгубиха интерес към това, какво съм видял и правил там. Момчетата поначало смятаха, че съм малко странен, а сега решиха, че самотният живот на единствено дете във Винландия ме е направил още по-дръпнат. Вече почти нямахме нищо общо.
В резултат започнах тайно да изпитвам носталгия по Винландия. Преживяното в тази странна страна ме бе оформило като човек и сега копнеех да се върна там.
Възможността да се върна във Винландия ми дойде като пълна изненада, защото ми я подсказа последният човек, от когото очаквах: леля ми Фрейдис. Докато бях във Винландия, тя бе израснала от сплетничещо деветнадесетгодишно момиче в обичаща да командва, властна и физически мощна жена. Беше наддала и сега бе едра и напета, с огромни гърди, яки ръце и по-подходящо за мъж, месесто лице. Имаше си даже светлоруси мустачки. Независимо от отблъскващата ѝ външност бе успяла да си намери съпруг, слабохарактерен самохвалко на име Торвалд, който имаше малка ферма Гардар. Като повечето обитатели на района, и той се страхуваше от Фрейдис, от резките промени в настроението ѝ и изблиците необясним гняв.
Фрейдис, която не изтърваше възможност да напомни, че е дъщеря на първия заселник в Гренландия, си втълпи, че Торфин и Гудрид са били некомпетентни и че тя, Фрейдис, ще се справи по-добре. Говореше толкова убедено, че хората ѝ повярваха. Колибите на Лейф, изтъкваше Фрейдис, все още са собственост на брат ѝ. Родът Ериксон трябва да си възвърне собствеността и да я накара да процъфти, и точно тя е тази, която ще го постигне. Първата ѝ крачка бе да помоли баща ми за разрешение да се настани в колибите. Лейф ѝ отговори уклончиво. След провалилата се инвестиция бе решил да не губи повече хора и средства във Винландия. Отпрати Фрейдис с обещанието, че ще ѝ предостави сградите и дори ще ѝ заеме семейния кнор, ако тя успее да събере екипаж.
Вложеше ли обаче Фрейдис енергията си в дадено начинание, нищо и никой не можеше да застане на пътя ѝ. За всеобщо изумление, набра не един, а три екипажа, и изнамери втори кораб. Това се случи така: през пролетта след завръщането ни от Винландия в Братахлид се отби кораб, собственост на двама братя от Исландия, Хелги и Финбоги. Беше най-големият кнор, който бяхме виждали, толкова голям, че побираше на борда си шестдесет човека. Хелги и Финбоги бяха решили да мигрират в Гренландия и пътуваха със семействата си, покъщнината и добитъка си. Лейф далеч не приветства радушно новодошлите, за които бе ясно, че не са цвете за мирисане. Също като Ерик Червения бяха напуснали Исландия, бягайки от яростна, кръвопролитна вражда, съпроводена с вече няколко смъртни случая, а срещу трима от мъжете имаше повдигнати обвинения за убийство. Лейф си представяше споровете и вълната от насилие, които биха последвали, ако новодошлите не се заселят в крайните земи и се придвижат към по-добрите места до водата. Затова докато привидно ги приветства гостоприемно, баща ми държеше престоят им да е възможно най-кратък. Посъветва ги да продължат на север по брега — колкото по-далеч от Братахлид, толкова по-добре, бе намекът.