Започналото като прост егоизъм се изроди в открита ненавист. Хората на Фрейдис отказаха не само да помогнат на исландците, но и не им услужиха със сечива за строежите. Не стига това, ами и настояваха да им се плаща за дела от уловената риба и дивеча, настоявайки, че исландците са заложили бъдещите печалби от колонията. Много скоро двете групи вече не си говореха и гренландците нарочно дразнеха исландците, като заглеждаха жените им и им подхвърляха неприлични забележки. Съпругът на Фрейдис, Торвалд, бе твърде слаб и несигурен в себе си, за да спре това безразсъдство, а самата Фрейдис като че ли определено го одобряваше.
Аз гледах да не се набърквам, но започвах да разбирам как се е чувствал Торвал при вечните крамоли между християните и староверците. Тази кръвожадност е характерна за викингите, които не забравят обидите, било то истински или въображаеми. Ако не им се извинят незабавно, подхранват нараненото си честолюбие, докато то погълне изцяло всекидневието им. Планират отмъщението, търсят поддръжници за каузата си и в крайна сметка отмъщават.
За да избягам от отровената атмосфера в селото, започнах да предприемам дълги набези дълбоко в гората. Твърдях, че ходя на лов, но обикновено се връщах само с диви плодове и корени. Във всеки случай понякога ме нямаше два-три дни, като отсъствието ми рядко биваше забелязано, дотолкова погълнати бяха всички от егоистичните си грижи. На една от експедициите поех в нова посока. Вървях по прокарана от сърните пътека през гъст храсталак, когато чух звук, тих, монотонен, което ме озадачи. Тръгнах към него; изпитвах по-скоро любопитство, отколкото страх. Скоро надуших дим и когато излязох на една малка поляна, видях, че се издига от нещо като голяма купчина клони, струпани срещу високо дърво от другата страна на поляната. Едва сега видях, че купчината клони всъщност представляват проста колиба и че звукът идва отвътре. Попаднал бях на скрелинги.
Връщайки се към случката, си мисля, че повечето хора щяха да се шмугнат в храстите и да се отдалечат възможно най-бързо от колибата. Това би било логично и разумно, и все пак подобна идея изобщо не мина през главата ми. Напротив, знаех, че трябва да продължа напред и че няма да пострадам, ако го направя. По-късно осъзнах, че това чувство за неуязвимост, примесено с любопитство ми е вродено. Не изпитвах нито страх, нито паника. Вместо това краката ми странно омекнаха, като изтръпнали, и имах чувството, че губя контрол над крайниците си. Просто излязох на поляната прекосих я до колибата, приведох глава и се вмъкнах вътре.
Когато се изправих в изпълнената с дим малка колиба, се озовах лице в лице с дребен, слаб мъж, който монотонно размахваше някаква хлопка. Мъжът трябва да беше около шестдесетгодишен, макар и да ми бе трудно да преценя, тъй като изглеждаше различен от хората, които бях срещал досега. Бе не по-висок от мен и дългото му лице беше много черно и сбръчкано, обкръжено от рядка, черна коса, която стигаше до раменете му. Облечен бе целият в кожа и беше много, много слаб. Ръцете му, китките, показващи се от ръкавите на грубо скроения елек и глезените бяха като клечки. Надигна очи и се втренчи право в мен. Изражението на лицето му не се промени, сякаш ме бе очаквал или знаеше кой съм. Този негов поглед продължи дълго, после пак сведе очи към друг скрелинг, проснат върху ложе от клонки. Той също бе облечен в кожи и покрит със завивка от еленова кожа. Мъжът беше почти в безсъзнание; дишаше накъсано и бе очевидно тежко болен.
Нямам спомен колко дълго съм останал там. Хипнотизиращият ритъм на дрънкалката прогони представата ми за време. Чувствах се напълно отпуснат. След това погледнах болния и докато се взирах в проснатото на земята тяло, със сетивата ми се случи нещо странно. Сякаш гледах през тънки воали. Съсредоточавах се, премествах воала и минавах напред, все по-дълбоко и по-дълбоко, през външната обвивка и в самото тяло на мъжа, до мига, в който не можех да премина по-нататък. Виждах толкова дълбоко в болния скрелинг, че вече различавах очертанията на духа му. И тази форма, душата му, пулсираше колебливо и немощно. В този миг разбрах, че скрелингът ще умре, че е прекалено болен и никой не може да му помогне.