За първи път изпитвах подобно прозрение и предчувствието пречупи вътрешния ми мир. Като човек, който се опитва да се пробуди от дълбок сън, се огледах и се опитах да осъзная къде съм. Изведнъж се озовах втренчен в очите на скрелинга с дрънкалката. Не знаех нито дума от езика му, но знаех защо е там. Лекуваше болния си другар и също бе видял душата му. Видял бе това, което видях и аз. Поклатих глава. Скрелингът мълчаливо ме изгледа и съм сигурен, че разбра.
Без да бързам се измъкнах от колибата, отново прекосих поляната и се върнах в храстите. Сигурен бях, че никой няма да ме последва, че скрелингът няма да ме издаде и че двамата с него имаме нещо общо, нещо също толкова силно като племенната или расовата принадлежност.
Нито пък казах на Фрейдис, или на съпруга ѝ Торвалд, или на когото и да било в лагера за двамата скрелинги. Нямаше смисъл да им обяснявам. Щяха да решат, че халюцинирам или предвид случилото се месец по-късно, да ме обявят за предател, задето не съм предупредил, че скрелингите настъпват.
Когато дойдоха, листата на дърветата бяха обагрени в яркочервените ръждиви и жълти цветове, които предшестват зимата по тези земи. По-късно се досетих, че преди вкупом да се опитат да ни прогонят, скрелингите са чакали мъжете отново да се съберат след лова и събирането на храна за зимата. Флотилията канута, която пристигна през онази късна есенна утрин двойно надхвърляше очакванията ни, макар и много от по-войнствено настроените заселници с нетърпение да очакваха сблъсъка. От седмици неуморно обсъждаха тактиката си и се хвалеха как ще смажат скрелингите. Затова и когато канутата приближиха брега, основният ни отряд се втурна към тях и мъжете предизвикателно размахаха червените си щитове. Скрелингите се изправиха в канутата си и също като първия път вдигнаха странните си жужащи пръчки. Чак сега забелязах, че не ги въртят към слънцето като преди, а в обратна посока. Въртяха все по-бързо и въздухът отново се изпълни с ужасяващ монотонен звук, който като че ли се забиваше право в главите ни.
Първият залп завари нашите, още нагазили до колене в прибоя, да крещят обиди и предизвикателства. Обсегът на стрелите отново свари мъжете ни неподготвени. Двама изръмжаха изненадано и се свлякоха толкова внезапно, че другарите им се обърнаха към тях озадачени.
Подплашени, мъжете ни започнаха да се изтеглят назад. Отстъпиха по брега нестройно, изоставяйки двете тела при водата. Проследихме как скрелингите необезпокоявани догребаха до сушата и воините им слязоха от лодките си и започнаха да настъпват по брега. Трябва да бяха почти осемдесет, не спазваха никаква дисциплина, но същото важеше и за нашите мъже, които офейкаха обратно към селото. Последва хаотична, смъртоносна свада, която проследих от убежището на една гъста върбова горичка. Там ме бе изпратил съпругът на Фрейдис, Торвалд. Разказал му бях как при първото ми посещение във Винландия скрелингите се ужасиха от мученето на нашия бик и Торвалд ми нареди да доведа някое от животните като един вид тайно оръжие. Но докато докарам бика в горичката, откъдето при нужда щях да го изкарам на открито, нашите сили бяха на път да спечелят още по-зрелищна победа.
Мъжете ни бягаха по брега на една от малките рекички. По-късно твърдяха, че втора банда скрелинги изникнали от гората и блокирали отстъплението им към селото, но това беше лъжа. Истинският проблем бе, че на мъжете ни липсваше командир. Исландците и гренландците все едно бяха абсолютно непознати и никоя страна не даваше признаци да помогне на другата. В паническия си бяг мъжете ни се спъваха и отново се изправяха, хукваха напред и тъй като следяха през рамо за нови стрелички и за скрелинги, се блъскаха един в друг.
И в този момент, когато вече изглеждаше, че силите ни са разгромени, бяхме спасени от берсерк.
Тази дума сега се използва от народи, живеещи далеч от Севера и описва човек, до такава степен умопомрачен от кръвожадност, че на бойното поле извършва невероятни геройства, без оглед на собствената си безопасност. Някои казват, че в беса си берсеркът вие като вълк, други — че се пени около устата и хапе ръба на щита си, и преди да нападне, мята огнени погледи към врага си, ръмжи и трепери. Истинският берсерк презира самата идея за самозащита, и носи само символична риза от мечешка кожа, а понякога сваля и нея и се бие полугол. Бяха ми разказвали много такива случки, но не бях чувал за нещото, което се появи онзи ден — жена-берсерк.