Клането спря едва когато всички исландци, мъже и жени, бяха мъртви. Останали живи бяха само петима, три момчета и две момичета, свити в ъгъла, с широко отворени от ужас очи и онемели от шока. Дори най-кръвожадният гренландец не би убил дете. Но не и Фрейдис. Тя заповяда на мъжете да довършат започнатото. Те я изгледаха, все още задъхани от изтощение, с окървавени секири и мечове, и опръскани с кръв дрехи. Падналата пред очите им пелена бавно се раздигаше. Изглеждаха изцедени и изморени, и не помръднаха. Фрейдис вдигна взетия отнякъде меч и им изкрещя:
— Убийте копелетата! Убийте ги! Правете каквото ви казвам!
Вече бях в лонгхауза. Ужасен от гледката на телата, които приличаха на скупчени на пода, подгизнали в кръв вързопи дрехи промъкнах по стената и се свих в един ъгъл. Щеше ми се изобщо да не бях влизал. Седях с гръб към стената и в опит да се престоря на невидим, обхванах с ръце коленете си и сведох надолу глава. Когато чух канския писък на Фрейдис, надигнах очи и видях, че сега е мрачна и спокойна. Влиянието ѝ над мъжете бе направо сатанинско и сякаш сама се извисяваше над тях, като ужасяващо създание от Ада. Накара да ѝ доведат децата и толкова голяма бе властта ѝ, че мъжете се подчиниха и подредиха децата пред нея.
После, стиснала зъби, Фрейдис ги обезглави, едно по едно.
Повърнах блудкава, горчива жлъч.
Фрейдис заповяда всичко, което гори, да се събере и да се струпа около основите на дебелите дървени диреци, държащи торфените покриви на лонгхаузите. Довлякохме дървени пейки, трески, стари парцали. Фрейдис лично подпали кладата. Последна излизаше от всяка сграда и тряскаше вратата. Към обяд забелязахме, че димът, който излиза от отвора на покрива, започва да се просмуква и от стените. Изградените от торф и кирпич вътрешни стени също пламнаха и лонгхаузът заприлича на кадяща пещ. Ставаше все по-горещо, жегата вече се усещаше от четиридесет крачки. Снегът край огньовете се разтопи на киша. Накрая дългите, извити покриви просто глухо се срутиха и към небето литнаха искри. Руините на лонгхаузите, които исландците строиха три месеца, се превърнаха в надгробни клади. Очевидно бе, че след няколко зими няма да остане и следа от тях.
Късно същата вечер Фрейдис ни свика на съвещание в нашия лонгхауз. Събрахме се мрачно притихнали. Много от нас изпитваха вина и само малцина се опитваха да се окуражат с думите, че исландците са си го просили.
Фрейдис бе трезва и хладнокръвна.
— Единствената следа за съществуването на исландците сега е в главите ни — ни каза, без да го увърта. — Никой няма да разбере какво се е случило, ако си държим устите затворени. Ние, виновниците, сме и единствените свидетели. Тук, на самия край на света, няма кой да ни види и да ни предаде. — Фрейдис ни убеди, че сме имали право да унищожим исландците. Пак повтори лъжата как по-молила Финбоги да ѝ заеме кнора и как той грубо я отпратил. — Исландците отказаха да ни дадат кнора си. Ако не бяхме предприели нещо, щяха да отплават и да ни оставят на произвола на съдбата. Ние ударихме първи, в самозащита, и спасихме живота си.
Не знам колко от нас ѝ повярваха. Може да имаше и такива. Останалите бяха или прекалено засрамени, или твърде шокирани и изплашени от случилото се, за да се опитат да ѝ противоречат. Затова и замълчахме и последвахме заповедите на Фрейдис, която ни нареди да натоварим кнора с вещите си и с ценен дървен материал за Гренландия, защото дори на този късен етап Фрейдис бе решена да извлече печалба от начинанието.
Толкова искахме да се махнем от това зловещо място, че за една седмица натоварихме и стегнахме кораба. После Фрейдис нареди и нашият лонгхауз да бъде подпален. В Гренландия трябваше да кажем, че сме решили да изоставим колонията, а исландците са предпочели да останат. Фрейдис и Торвалд купили кнора и когато се разделили, на исландците не липсвало нищо. Ако някой впоследствие посетеше мястото, щеше да открие само изгорелите руини на лонгхаузите, и естествено щеше да предположи, че скрелингите са превзели селото и са избили всички заселници.
Глава десета
Няма как подобно чудовищно деяние да остане в тайна. Хора в Братахлид се зарадваха да видят, че се завръщаме благополучно, макар и да бяха разочаровани от поредното изоставяне на плановете за основаване на постоянно селище във Винландия. Фрейдис веднага се върна в чифлика си в Гардар, като взе със себе си и верните си хора. Някои подкупи да мълчат за клането, други заплаши със смърт, ако разкрият подробности и предвид репутацията ѝ, заплахите подействаха. И все пак слухове изтекоха, също като дима от тлеещия лонгхауз. Някои изпяха потресаващи подробности в пияно състояние, други викаха насън. Хората започнаха да забелязват несъответствията в разказите ни и в крайна сметка ширещите се клюки и съмнения добиха такъв размах, че самият Лейф сметна за свой дълг да се добере до истината за съдбата на собствеността си във Винландия. Извика сестра си в Братахлид и когато тя отказа да говори, нареди да арестуват трима от хората и да ги измъчват, докато разкрият какво точно се е случило. Те бързо изпяха ужасните събития от Винландия. Лейф бе отвратен. На кръвната им връзка не подобаваше да накаже сестра си лично. Вместо това прокле нея и потомството ѝ и се закле да не ѝ проговори до края на живота си.