Освен това Лейф отказа да дели един покрив с хора, участвали в позорните събития. В резултат на това аз, невинен страничен наблюдател на клането, бях прогонен от дома му.
И дума не можеше да става да живея в Гардар с Фрейдис. Изпитвахме взаимна антипатия, а и присъствието ми щеше да ѝ напомня за кървавия епизод, който я дамгоса до края на живота ѝ. В продължение на няколко седмици, докато баща ми уреди нещо за мен, извънбрачното му дете, живях при Тиркир, сега полусляп старец, в колибата му в покрайнините на Братахлид. Лейф уреди да ме качат на следващия търговски кораб и ясно показа, че за него няма особено значение къде точно отивам. Сбогувах се с Тиркир, вероятно единственият искрено натъжен от заминаването ми и едва тринадесетгодишен се отправих на поредното си морско пътешествие, този път на изток.
Дълбоко в себе си се надявах, че може отново да открия Гудрид и да възвърна обичта ѝ. Не бях чувал за нея нищо, откакто тя, Торфин и малкият Снори се бяха върнали при роднините на Торфин в Исландия. Гудрид продължаваше да е човекът, проявил най-много доброта към мен в детството ми. Нямах други планове, освен мъглявата идея да ме приеме в новия си дом. Така че когато корабът акостира в Исландия, казах на капитана, че няма да продължа с тях. Решението да сляза в страна, хора от която са станали жертви във Винландия, може и да изглежда прибързано, но новините за клането още не се бяха разпространили, а и след няколко дни открих, че клането във Винландия съвсем не е единичен случай на жестокост. Всички в Исландия говореха за кулминацията на една местна вражда, която представляваше зловещо повторение на кървавата баня от Винландия.
Враждата течала от години, подхранвана от омразата на Халгерд, злонравната съпруга на чифликчията Гунар Хамундарсон, към съседката ѝ Бергтора, жена на Нал Торгерсон. Започнало се със спор за една зестра, който постепенно обхванал дузини роднини и външни лица и прераснал в серия убийства и ответни кръвопролития. Есента преди пристигането ми група мъже от страната на Халгерд обградили чифлика на Нал, препречили вратите и го подпалили, изгаряйки почти всички вътре, в това число тримата синове на Нал.
За мен историята бе мрачно повторение от Винландия, но за потния чифликчия, от когото я чух след слизането си на брега, бе най-пикантната последна клюка. Помагах му за прибирането на сеното срещу подслон през нощта.
— Това ще бъде превратният момент на следващия Алтинг, може да си сигурен — каза той, докато изтриваше с опакото на ръката си лъсналото си чело. — Такъв случай не сме имали от години. Хората на Нал са завели дело срещу Подпалвачите и търсят компенсация за смъртта му. Подпалвачите със сигурност ще доведат колкото сподвижници успеят да съберат, за да се защитят. И ако се появи и онзи маниак Кари Солмундарсон, само боговете знаят какво ще се случи. Не бих го изтървал за всичкото крадено злато на света.
Кари Солмундарсон беше името, което се споменаваше най-често, когато хората обсъждаха възможните последствия за Подпалвачите. Кари, зет на Нал, избягал от горящата сграда по една паднала напреки на стената на конюшнята греда. Импровизираната стълба се срутила зад гърба му, но той все пак успял да изскочи през дима и пламъците. Подпалвачите били обградили къщата в очакване да избият спасилите се, но в спускащия се мрак не видели Кари, който се шмугнал през кордона, нищо че дрехите и косата му били така овъглени от пламъците, че трябвало да скочи в едно езерце, за да ги изгаси. Сега обхождал Исландия, събирал приятели на Нал за каузата и се кълнял, че ще има кървава мъст. Всеобщото мнение бе, че Кари е противник, който Подпалвачите трябва да приемат сериозно. Бил опитен воин, викинг с много задморски походи, а преди да се установи в Исландия и да се ожени за дъщерята на Нал, бил служил в Оркни при граф Сигурд и се отличил в няколко люти битки, включително в един прочут сблъсък с банда пирати, от лапите на които спасил двама от синовете на Нал.