Дошъл съм на този свят приблизително по същото време, по което бялата мечка го е напуснала. По-късно един шаман от горските племена в скованата от лед Пермия ми каза, че духът на умиращата мечка се е влял в моя в мига на раждането ми. Посрещнах думите му със съмнение, разбира се, но шаманът не отстъпи и в резултат се отнасяше към мен с уважение, граничещо със страхопочитание, тъй като мечката е върховен бог на пермийците. Каквато и да е истината, аз съм роден с незначителна суетня в един летен ден през годината, която сегашните ми събратя, насядали богобоязливо покрай мен, биха нарекли лето господне 999.
Глава втора
Нарекла ме Торгилс, сравнително разпространено име, отдаващо почит на любимия северен червенокос бог. Същото важи и за поне още четиридесет момчешки имена, от простичкото Тор, до Торстайн и Торвалд, и двадесетина момичешки, включително името на майка ми, Торгуна. Може би Торгилс е било името на баща ѝ. Не знам, макар и по-късно, когато се чудех защо не е избрала някое ирландско име, с което да отдаде почит на народа на майка си, проумях, че Торгуна ме е подготвяла да живея при баща ми. Едно ирландско име би ме дамгосало като потомък на роби, защото в Исландия ирландските имена като Кормак и Нийл сочат, че собствениците им произлизат от ирландски пленници.
Торгуна ме кръстила, поръсвайки ме с вода. Някои братя тук, в скриптория, може и да останат изненадани от това, че в християнското кръщене няма нищо ново. Езичниците от Севера правят същото и ще ми е интересно да запитам монасите дали езическото кръщене, пък било то и с вода, гарантира спасението на невинната детска душа.
Годината след раждането ми бе годината, когато Алтинга, събранието на исландците, гласува християнството да бъде прието за официална религия, решение, довело до много разпри, които по-късно ще имам повод подробно да опиша. Или съм роден на прага на новото хилядолетие и наречен на един езически бог по време, когато бялото християнство подхващаше неумолимия си възход. Подобно на Кнут, краля в Англия, на когото по-късно служих като придворен поет, скоро разбрах, че не можеш да спреш вълната, но си обещах, че ще направя всичко да се задържа на повърхността ѝ.
Майка ми нямала намерения да ме задържа нито миг повече от необходимото и продължила да изпълнява плановете си с непоколебима увереност при все ревливото бебе. С парите на Лейф платила на дойка и три месеца след раждането ми започнала да се ослушва за възможност да напусне Бирси и да се прехвърли в Исландия.
Пристигнала там в началото на зимата. Търговският кораб, който я докарал, хвърлил котва в Снефелснес, издаден нос на западния бряг на Исландия. Повечето моряци били от Оркни и Ирландия, и нямали в Исландия роднини, по които да се водят при избора на пристанище. Решили да пуснат котва, докато новината за пристигането им стигне до местните чифликчии, после да се установят на най-обещаващото място. Исландия винаги е била страна с въпиеща нужда от чуждестранни луксозни стоки. По целия огромен остров няма нито един град или прилично голямо село, да не говорим за истински пазар. Хората се занимават с животновъдство и разполагат поселенията си по периферията на скалистия остров, там, където има паша за добитъка. През лятото пасат стадата по високите ливади във вътрешността, а през зимата ги прибират в обори в чифлиците. Храната за хора пък включва предимно овесена каша, мляко и извара, месо, риба или птици, когато успеят да си ги набавят. Исландците се обличат в семпли, домашнотъкани дрехи. Превъзходни занаятчии са, но им липсват суровини, и при липса на гори по острова, корабите им се доставят готови от Норвегия. Нищо чудно, че исландците с охота се присъединяват към викингските походи, за да си набавят луксозните стоки, с които не разполагат у дома. Тези набези предоставят и отдушник за хроничната войнственост, която иначе обръщат срещу съседа си, и която води до смъртоносните кавги и кръвни вражди, които, както по-късно открих, просто няма как да избегнеш.