Засега обаче и двете страни оставяха делото да тече по реда си. През първия ден говориха само хората на Кари. Вторият и третият ден бяха заети от правните аргументи, на базата на които съдът можеше да разгледа случаите и изборът на съдебни заседатели. Тук Ейолф защити репутацията си. Прибягна до всеки подмолен юридически момент, за да забави или отклони обвиненията и дори излезе с няколко съвсем нови тълкувания. Хвана се за дребни процедурни нередности, които според него правят обвинението несъстоятелно. Отхвърляше показанията на свидетелите на базата на технически детайли и отхвърли толкова много съдебни заседатели по мистериозни причини, че Кари бе принуден да изнамери и запише почти дузина нови. Ейолф извърташе закона, както си иска и Говорителя Скапти непрекъснато бе призоваван да се намесва. При всички случаи той отсъждаше правото да е на страната на хитрия Ейолф.
В края на всеки ден тълпата, посрещаща всяка нова правна тънкост с тихо одобрение, отсъди, че Подпалвачите са почти спечелили. На следващата сутрин обаче зрителите трябваше да променят това си мнение. Не бяха взели предвид останалия зад кулисите съветник на Кари, Торхол. Времето ми бе погълнато изцяло в това да търча при Торхол в шатрата и да му докладвам за развоя на юридическата схватка. Торхол, намръщен от болката, зачервен и със стичащи се по страните сълзи, ме изслушваше, макар и през повечето време юридическите постановки да бяха толкова сложни, че изобщо не разбирах какво докладвам. После ми махаше да се върна в съда и да изчакам следващия курс, докато той размисли над последните новини. Същата вечер двамата с Кари решиха Кари или негов представител да се яви пред Говорителя на следващата сутрин с контрааргумента на Торхол, който ще даде по-друг ход на обвинението. Говорителя на закона на няколко пъти бе отбелязвал, че не знае има ли друг, който да познава така цялостно законите. В една от юридическите схватки помня ставаше дума за това дали притежанието на млечна крава те прави имотен човек и ти позволява да бъдеш съдебен заседател. Очевидно бе така.
След четири заплетени дни съдът най-после излезе с решение. Независимо от всичките си номера и увъртания Ейолф не бе успял да прекрати делото и четиридесетте и двамата съдебни заседатели намериха Подпалвачите за виновни. И тогава Ейолф нанесе решаващия си удар: „Присъдата не е валидна, изтъкна той, защото заседателите са твърде много. Заседателите трябва да са тридесет и шест, а не четиридесет и двама.“ Кари и хората му бяха паднали в капана, заложен от Ейолф от самото начало. Стратегията му бе да оспори състава на журито, докато примами хората на Кари да се съгласят с прекомерния брой заседатели. И по тази техническа причина обвинението срещу Подпалвачите рухна. Ейолф не закъсня да извърти делото на сто и осемдесет градуса, като оповести, че обвинението е било злонамерено и че обвинява Кари и хората му във фалшиви обвинения и настоява те, а не Подпалвачите, да бъдат обявени извън закона.
Този път Кари дойде с мен, за да съобщим за провала на Торхол. Минаваше обяд, когато оставихме зяпачите да се тълпят покрай Ейолф и Подпалвачите и възбудено да ги поздравяват с успеха. Кари отметна платнището на шатрата и с няколко думи обобщи ситуацията. Изтегнатият на нара Торхол изведнъж се изправи и стовари болния си крак на земята. Не бях виждал по-разгневен мъж. Бръкна под нара и измъкна късо копие. Помня, че беше изключително фино изработено, с остро като бръснач острие със сребърни инкрустации. Торхол го вдигна с две ръце и с все сила го заби в огромния цирей на глезена си. Мехурът се пукна с отвратително бълбукане и ми се стори, че чух как отвътре изригват гной и кръв. На земята цопна топка гной, тъмната кръв се плисна по пръстения под. Торхол изстена тихо от болка, но след миг вече бе на крака, с копието в ръка, и без дори да накуцва се насочи с широки крачки към вратата. Вървеше толкова бързо, че едва го следвах. Забелязах, че Кари, който вървеше в крак с него, бе свалил превръзката от главата си, и беше нахлузил шлем.