Сега вече съвсем се разколебах; чувствах се неловко и се въртях на мястото си. Седналият до огъня чифликчия сигурно го забеляза, защото извика:
— Майко! Пак ли започна с Глезир. Остави младока на мира, за Бога. Казах ти, не вярвам животното да е опасно, а и така да е, мога да се справя с него.
Старицата изсумтя отвратено, бавно се изправи на крака и се премести в дъното на помещението.
— Не ѝ обръщай внимание, млади момко — каза чифликчията. — Желая ти благополучно да стигнеш там, за където си тръгнал.
— Чифликчията Тород ли се казваше? — попита Снори, който до този момент мълчаливо бе слушал разказът ми.
— Май да — отговорих.
— Чифликът му наистина е в Карстад и в стадото му има млад бик на име Глезир. Няма как да не го забележиш, петнист, истински красавец, но своенравен. Според някои животното е обладано от духа на един друг Тород, Тород Куция. На няколко пъти се карах с него, най-сериозно за правото да сечем дърва в една малка горичка, негова собственост. Така се разпали, че когато се прибрал у тях, получил пристъп. На другия ден го намерили мъртъв в стола му.
Погребваха го два пъти. Първия път духът му започна да тормози собствения му чифлик. Изкопаха трупа му, прехвърлиха го на върха на един хълм и го погребаха под голяма каменна могила. Когато това не помогна и духът му пак се появи, пак го изровиха. Тялото не се било разложило, само било почерняло и миришело. Тогава изгориха трупа му на клада. Според някои пепелта му отлетяла към близкия бряг и била изблизана от изведена на паша крава. Кравата после родила две телета, женско и мъжко. Мъжкото кръстили Глезир. Онзи Тород, който си срещнал, има майка-ясновидка или поне така се говори, и откакто бикът е в чифлика им, тя настоява да го убият, защото в противен случай ще се случи нещо ужасно. Видя ли телето? Вече е млад бик. С доста странни шарки.
— Не, тръгнах си призори на следващата сутрин. Исках да потегля рано и повече не видях майката на Тород. Сигурно още е спяла. А и нямаше никой друг, само няколко ратая. За първи път чувам за Глезир. Просто знам, че чифликчията имаше сериозна рана.
Снори се опитваше да осмисли думите ми.
— Може и наистина да си ясновидец — каза, — но дарбата ти е по-различна от обичайното. Не знам. Като че ли се проявява само когато си с други, които я притежават. Като огледало. Млад си и това сигурно ще се промени. Или ще стане по-силна, или напълно ще я изгубиш.
Сви рамене.
— Нямам дарбата, макар и някои да мислят обратното — каза той. — Разумът ми подсказва какво ще се случи и в резултат мнозина вярват, че мога да виждам бъдещето и да чета мислите на хората.
Не знам дали Снори повярва, че притежавам дарбата, но от този момент нататък се отнасяше с мен не като с обикновен пътуващ ратай. Привечер ме слагаха да седна не при наемните работници в дъното, а при голямото, шумно семейство на Снори. А когато имаше свободно време — което не беше често, защото той бе зает човек, — подхващаше наново образованието ми в легендите за старите богове. Беше по-сведущ от Тиркир и Торвал Ловеца, и далеч по-стегнато обясняваше тънкостите на старата вяра. А, и очакваше да го придружавам в храма на Тор.
Тези посещения бяха учудващо чести. Местните фермери идваха да отдадат уважение на Снори като на местен старейшина и да го помолят за съвет. Вечер с часове говореха за политика, уговаряха поземлени права, обсъждаха времето и предстоящия риболовен сезон или разсъждаваха какво ще ни навлекат пътешествениците и търговците. Но свършеха ли разговорите и особено ако гостите бяха довели семействата си, Снори ми даваше знак и двамата прескачахме до храма, където той изпълняваше кратка церемония в чест на Тор. Слагаше желязната гривна, казваше молитви над каменния олтар и оставяше на Тор малките дарове, донесени от чифликчиите. Полагаше на олтара или провесваше на пироните по дървените колони сирене, кокошки, сушени агнешки бутове. Колоните бяха овързани с панделки, донесени от жените на фермерите, ведно с парцалчета от дрехите на децата им, увити във вързопчета млечни зъби бродирани колани и други лични вещи. Жените често молеха Снори да им гадае бъдещето, да предскаже за кого ще се оженят децата им и прочее. При тези случаи Снори улавяше погледа ми и като че ли леко се сконфузваше. Както ме бе предупредил, предсказанията му се базираха основно на трезвата му преценка. Забелязах например, че ако някоя майка питаше за кого ще се ожени младият ѝ син, Снори често посочваше — макар и не по име — дъщерята на съсед, наминал през храма предната седмица със същия въпрос за младата си дъщеря. Така и не открих дали брачните предсказания на Снори се сбъдват, но самият факт, че от там нататък родителите са обмисляли възможността за съответното сватосване, трябва да е дало тласък на връзката между чадата им.