И все пак имаше един случай, който винаги ще помня. Малка група от около осмина чифликчии дойдоха да говорят със Снори за сенокоса. Онази година се случи мрачна и сеното растеше изключително бавно, но в крайна сметка дългата трева по ливадите бе готова за жънене и сушене и всички с нетърпение очакваха сухо време. Само че дните продължаваха да се точат облачни и влажни, за все по-голямо притеснение на чифликчиите. Ако не приберяха сеното, липсата на зоб за зимата щеше да ги принуди да заколят голяма част от добитъка си. Лошата реколта сено или — още по-лошо — провалената, беше истинска катастрофа. Затова и дойдоха да молят Снори да се застъпи за тях, защото както всички знаят, Тор е бог на времето. Снори заведе чифликчиите в храма, принесе жертви, доста по-едри от обикновеното и повика Тор с красивите, звучни фрази и архаични скандинавски думи, отличителен знак на уважението към боговете. Този път обаче не спря дотук. Накара фермерите да застанат в кръг около каменния олтар и да се хванат за ръце и ги призова да танцуват. Беше съвсем прост танц, две стъпки вляво, пауза, стъпка назад, пауза, после още две стъпки вляво. Мъжете се привеждаха напред, после в края на всяка двойна стъпка отново изпъваха гърбове. Сключените им ръце се поклащаха в такт с простия ритъм.
Когато се хванах в кръга, изпитах странното чувства, че всичко това ми е вече познато. Бях чувал този ритъм и преди. В началото не можах да си спомня кога и къде, после се сетих за гората във Винландия и странният звук, който ме отведе в колибата от клони на болния скрелинг и стареца, който пееше над тялото и потракваше с дрънкалката си. Тактът беше същият, само думите бяха различни. Снори подхвана припева, като повтаряше отново и отново едни и същи фрази, вече не на архаичен нордически. Използваше език, който не разбирах, но в който отново като че ли имаше нещо познато. Няколко от чифликчиите трябва да го знаеха, защото започнаха да припяват. Накрая, след като обиколихме девет пъти олтара, извърнати с лявата си страна към слънцето, танцът свърши. Снори се обърна на северозапад, вдигна ръце, повтори нова фраза на същия странен език и с това магическият сеанс приключи.
Случи се така, че следващите четири дни бяха ясни и слънчеви. Излезе изключително подходящ за сушене вятър и всички тръгнахме на сенокос. Нямам представа дали това стана заради онова заклинание, но фермерите в Западните фиорди до един успяха да приберат сено за зимата, и съм сигурен, че вярата на всеки от тях в Тор укрепна. По-късно вече насаме се осмелих да попитам Снори дали според него хубавото време е било резултат от напевите ни. Той бе уклончив.
— Имах предчувствие, че най-после се задава сухо време — ми каза. — Въздухът се промени, луната навлизаше в нова фаза, птиците летяха по-нависоко. Може би сухото време е било вече на път и с молбата си към Тор само сме му показали, че не сме разочаровани от него.
— На какъв език говореше, докато танцувахме около олтара? — го попитах.
Той ме изгледа замислено.
— При други обстоятелства не би ме питал — каза. — На този език са много магии и заклинания, но аз знам само няколко думи. Това е родният език на майка ти, езикът на ирландците.
Четири дни по-късно от Карстад пристигна пратеник с молба Снори да извърши едно погребение. Фермерът Тород бе мъртъв. Затворили за сенокоса младият бик Глезир в обора, като го пуснали на окосената ливада веднага, щом прибрали сеното на купи. Взели предпазни мерки и привързали за рогата му тежко дървено блокче, за да го озаптят и изтощят. Доволно, че е отново на свобода, животното загалопирало из ливадата и след секунди вече отърсило дървения блок и макар и никога преди да не го било правило, започнало да „напада“ внимателно подредените купи сено. Бикът забивал рога в купите, разтърсвал глава и разпилявал сеното във всички посоки. Ратаите се ядосали, че работата им отива на вятъра, но от страх не се намесили, а проводили човек при Тород. Той пристигнал, светкавично преценил ситуацията, грабнал един тежък дървен кол, прескочил ниското заграждение към ливадата и тръгнал към Глезир.
Глезир досега бил проявявал непривичен респект към Тород, който единствен в чифлика можел да се справи с него. Но този път Глезир свел глава и нападнал чифликчията. Тород не отстъпил и когато бикът се приближил, с все сили стоварил дървения прът, поразявайки Глезир право между рогата. Животното спряло и замаяно разтърсило глава. Прътът се счупил на две, затова Тород — сигурен, че ще овладее бика — пристъпил напред и хванал Глезир, с идеята да извърти рогата му и да накара животното да коленичи. Стълкновението продължила няколко секунди. После кракът на Тород се плъзнал по късо окосената трева, а Глезир се отскубнал назад и разтърсил глава така, че почти се измъкнал от хватката му. Тород съумял да задържи левия рог и пристъпвайки зад бика, смело се метнал на гърба му и се навел напред, възнамерявайки с тежестта си — Тород беше едър мъж — в крайна сметка да укроти животното. Глезир се стрелнал през ливадата, лавирал и се извивал от страна на страна, в опити да отхвърли тежкия товар от гърба си. Чифликчията бил подценил бързината, гъвкавостта и силата на бика. При един злощастен подскок и последвалото го извъртане във въздуха Тород изгубил равновесие и започнал да се хлъзга встрани. Глезир сигурно усетил промяната, защото извърнал глава, подпъхнал с единия си рог Тород и като с лост изхвърлил фермера във въздуха. Докато Тород падал надолу, Глезир вдигнал глава и чифликчията се приземил право върху един от роговете, който пробол дълбоко корема му ниско вляво. Тород се свлякъл на земята и останал да лежи неподвижно, а Глезир, изведнъж укротен, се отдалечил в тръс и започнал да пасе.