Тук мисля, е мястото да опитам да изчистя ширещото се недоразумение какво точно значи „викинг“. Чувал съм например, че думата се отнасяла за мъжете от виките, протоците на север и по-специално Норвегия. Това не е така. Скандинавците наричат викингур мъж, тръгнал на викингски поход, излязъл по море, за да се бие или граби, като воин или отявлен разбойник. Жертвите на подобни нападения веднага биха превели думата като „пират“ и всъщност някои скандинавци действително възприемат така викингските походи. Повечето обаче гледат на тях в по-положителна светлина. В техните очи викингът е смел мъж, тръгнал да си търси късмета по море, с надеждата да се прибере у дома със спечелени с дързост и смелост приказни богатства и слава.
Новината за пристигането на търговски кораб в малкия залив Риф в Снефелснес се разпространила бързо сред селяните и повечето от тях вече кроели планове как ще излязат с лодки до кораба и първи ще прегледат товара в трюма му. Те бързо разнесли слуха, че на кораба пътува тайнствена и очевидно богата жена от Оркни, макар и да не споменали, че е с дете. Естествено това възбудило любопитството на съпругите на фермерите по крайбрежието. Накъде е тръгнала? По нова мода ли се облича? Има ли роднини в Исландия? Какви са намеренията ѝ? Жената, твърдо наумила си да разгадае тези загадки, се ползвала с репутация, почти толкова страховита, колкото и на майка ми. Името ѝ е Турид Баркадотир, съпруга на заможния чифликчия Тород Скаткаупанди и полусестра на един от най-влиятелните мъже в Исландия, Снори Годи, който бе толкова хитър, че успяваше едновременно да почита и Тор, и Белия Христос, и неведнъж щеше да променя посоката на моя живот. Точно Снори много години по-късно ми разказа за Турид Баркадотир и майка ми, как запознанството им започнало със сблъсък, прераснало в крехко примирие и приключило със събития, превърнали се в част от местните легенди и скандали.
Екстравагантните вкусове на Турид били известни на всички в района на Фродривър, близо до Риф. Турид била изключително суетна жена и обичала да се облича колкото се може по-пищно. Имала голям гардероб и впечатляваща колекция от бижута, които при всяка възможност показвала на съседите си. Спадала към жените, които под претекст, че са добри домакини, купуват за дома си скъпи неща — най-красивите покривки, прибори и така нататък — и канят колкото се може повече гости, на които да се похвалят. Накратко, била егоцентрична жена, която се мислела за нещо повече от съседите си. Друг повод да се надува било това, че се падала половин сестра на Снори Годи. Снори бе един от най-важните мъже в района и дори в цяла Исландия. Семейството му бе от първите заселници, самият той — годи или местен старейшина, по принцип избираема, но в неговия случай едва ли не наследствена длъжност. Имението му бе голямо, на хубаво място, и печелещо, а в земите му се намираше и важен храм на бога Тор. Според Турид при такъв изтъкнат и влиятелен роднина нямало защо да спазва общопризнатите правила. Спечелила си била печална слава с дългата си любовна връзка с един от съседите — Бьорн Брайвикингакапи, и отдавна се говорело, че Бьорн е бащата на един от синовете ѝ. Но Турид не обръщала внимание на местните клюки и в това отношение, както и в редица други, определено приличала на жената, с която майка ми се сблъскала на палубата на търговския кораб.
Турид се изкатерила на борда от малка лодка, а това обикновено временно поставя новодошлия в неизгодна позиция. Той спира да си поеме въздух, изправя се, потърсва нещо, за което да се захване, за да не се прекатури назад или по очи на палубата и чак тогава се оглежда. Турид смутено заварила майка ми, седнала на голям сандък при носа, с подчертано безразличие да я наблюдава как несигурно балансира по перилата на кораба. Торгуна не си направила труда да стане да я поздрави или да помогне, което подразнило Турид и тя веднага след като се съвзела „хванала бика за рогата“, правейки грешката да подходи към майка ми като към пътуваща търговка.
— Искам да видя стоката ти — заявила. — Може и да ти платя добра цена, ако открия нещо свястно.
Спокойното изражение на майка ми почти не се променило. Тя се изправила в целия си ръст, давайки на Турид предостатъчно време да огледа скъпата материя на добре скроеното ѝ алено наметало и изящната ирландска изработка на брошката.
— Не се занимавам с покупки и продажби — отговорила студено, — но ако това представлява интерес тук, в Исландия, си добре дошла да разгледаш част от гардероба ми. — Презрението ѝ подсказвало, че исландките не се обличат по последна мода.