Снори изслуша разказа на Алф и молбата му за помощ, но макар и да му предостави подслон, изчака няколко месеца, преди предприеме нещо срещу Оспак. Много хора го критикуваха за това, но ходът бе напълно в стила му. Снори никога не действаше прибързано и разкриваше козовете си само след щателна подготовка. Искаше информация за Оспак и ме помоли да посетя укрепения чифлик. Привидно щях да търся работа, на практика щях да съм отново шпионин. Приех, без да се колебая. Снори ме помоли точно когато страстта ми към Халбера се разгаряше и пламенно исках да я впечатля.
Два дни ми трябваха да прекося полята до крепостта на Оспак. Когато приближих чифлика, видях, че е построил висок жив плет и е затворил входа към укреплението с масивни двойни врати, а зад живия плет се виеше издигнат вал. Гарнизонът беше още по-внушителен. Видях най-малко двадесетина въоръжени до зъби мъже, включително един грозник, възродил старомодния почин дългата брада да се сплита на плитки, които бе разстлал като килимче по гърдите си. Снори ми бе разказал за фукльото, известен като Храфн Викинга, простоват глупак, който пропиваше плячката си и вече бе обявен извън закона за убийство.
В чифлика на Оспак срещнах за първи път и друг, много по-интересен престъпник. Когато влязох през масивните дървени порти, видях седнал на пейка в двора млад мъж, който намусено дялаше парче дърво с ножа си. Помня, че носеше кафява туника и сини легинси, и че като че ли едва сдържаше спотаения си бяс. Белите стърготини се виеха изпод острието на ножа му и подскачаха във въздуха като нервни насекоми. Само широките рамене и дългите и силни ръце подсказваха откъде идва името му, Гретир Силния. Беше ми интересно да го видя, защото бе само две години по-голям от мен, а се бе прочул из цяла Исландия. Не спадаше към бандата, а бе наминал да се види със сестра си, годеница на сина на Оспак. За Гретир Силния се носеха какви ли не легенди. Бил неконтролируем още като момче. Умишлено не се подчинявал на родителите си, отказвал да помага в чифлика и през повечето време мързелувал из къщата. Когато го принудели да свърши нещо, гледал да го направи така, че да не го карат да повтори. Изпратели ли го да заключи кокошките, оставял вратата на кокошарника открехната. Накарали ли го да се погрижи за ценен жребец, той нарочно надирал гърба му с остър нож и осакатявал горкото животно. Бил невъзможен, коварен и извратен. Държал се зле и с връстниците си, вечно се забърквал в кавги и побоища и съответно имал малко другари. За първи път чух името му през зимата, когато с няколко от по-малките деца на Снори играхме на един замръзнал фиорд. Бяхме се разделили на два отбора и с извити пръчки удряхме една мажа топка. Един от моя отбор се вбеси и се втурна към противника, заплашвайки да смаже главата му със стика. Викаха му „удара на Гретир“. Разбрах, че по време на една игра Гретир нападнал противника си и едва не го убил с удар толкова силен, че счупил черепа на момчето. Три месеца по-късно Гретир убил мъж при кавга не за друго, а за кожен мях скир, заквасено мляко. След това го осъдиха на изгнание; когато го видях, течеше втората му отсрочена година и той се готвеше да напусне Исландия и да постъпи на служба при краля на Норвегия. По онова време дори не предполагах, че един ден Гретир ще бъде може би моят най-близък другар.
Оспак грубо ме отпрати с думите, че няма работа за мен, но за няколкото часа, прекарани зад живия плет, успях да събера достатъчно информация за Снори.
Прибрах се в Селингсдейл и разказах на Снори какво съм видял. Както обикновено, той не каза почти нищо. Уговаряше с местните старейшини обединена атака срещу разбойниците и бе готов да чака, от една страна, всички съюзници да се освободят и присъединят към него, от друга — повод да ги свика, без да възбуди подозрението на Оспак. Единственият, когото повика в Селингсдейл за съвет бе един бивш член на домакинството му, отделил се и основал свой собствен чифлик — Транд Стиганди.