Около два часа след началото на нестройната ни атака ми се стори, че ентусиазмът от наша страна започва да намалява. И точно в този момент Транд показа на какво е способен. Надянал древния си шлем, той се стрелна напред, притича до живия плет и възползвайки се от ръста си, подскочи, закачи острието на секирата си на върха на живия плет и хванал дръжката с две ръце, се издърпа нагоре и прехвърли вала. Озова се право срещу Храфн Викинга, който се втурна насреща му, виейки от гняв. Транд избегна неловко хвърленото копие на Викинга, изкара брадатия воин от равновесие и замахна към ръката му със секирата. Ударът на секирата му бе идеално премерен. Тя се стовари на дясното рамо на Храфн и отсече ръката от тялото. Храфн се олюля, подхлъзна се по вала и се сгромоляса в двора долу. Докато хората на Оспак невярващо гледаха тялото на предводителя си, Транд прескочи отново вала, и се върна при нас. Намесата му деморализира врага. Хората на Оспак сега се биеха с по-малко хъс и Снори ме изпрати от другата страна на чифлика със съобщение за Стурла — да предприеме челна атака, преди защитата да е прегрупирала силите си.
Затичах, препъвайки се по ниските чимови стени, които маркираха ливадите, и пристигнах при Стурла тъкмо навреме, за да го видя как пристъпва напред, стиснал оръжие, което ми се стори странно познато. Беше тънка, плоска дъска, дълга колкото ръка на мъж. Копиемет, за първи път го видях при нападението на скрелингите във Винландия, а се бе появил и в кошмара ми. Откъде го бе изнамерил Стурла, не разбрах, но очевидно знаеше как да го използва. Затича напред, докато не стигна достатъчно близо да нанесе точен удар. Оспак сигурно не познаваше оръжието, защото когато видя Стурла да приближава, скочи на ръба на вала, направи неприличен жест, с две ръце вдигна над главата си камък и се приготви да го метне по главата на Стурла. Оспак носеше броня, каквато малко исландци можеха да си позволят — тънка риза от метални брънки, която предпазваше почти цялото му тяло. При вдигането на камъка обаче полите на бронята също се надигнаха и оголиха бедрото му. Стурла засече мишената и стреля. Въжето се разви и копието полетя напред. Железният край бе дълъг и тънък, с два малки фланеца за криле. Мина през бедрото на Оспак и когато той залитна, Стурла стисна въжето с две ръце и рязко го дръпна с все сили. Като улучена с харпун риба, Оспак се озова буквално отскубнат от стената. Стурла махна на хората си да се изтеглят, изтича напред и с камата СИ прониза Оспак в сърцето.
Смъртта на предводителя им преустанови всяка съпротива. Мъжете му свалиха оръжията и започнаха да викат, че ще опразнят сградата, ако ги пуснем да си тръгнат безпрепятствено. Миг по-късно двойните врати на живия плет бавно се отвориха. Заварихме разбойниците струпани на двора, изплашени и изтощени. Загинали бяха само Храфн, Оспак и още един мъж, но много от защитниците бяха получили леки рани и синини. Снори удържа на думата си и им наложи забележително леко наказание. Свика кратък съд на място и в качеството си на местен годи осъди най-сериозно провинилите се на изгнание. Нямаше властта да ги прогони от Исландия, но можеше да им забрани да се върнат в Западните фиорди със заплахата, че на следващия Алтинг ще бъдат съдени като престъпници. Мъжете трябваше да се разделят с оръжията си и незабавно да напуснат завинаги чифлика. Снори се отнесе великодушно с вдовицата и сина на Оспак. Вдовицата каза, че е трябвало да се съобразява със съпруга си, а макар и синът да бе участвал при защитата на чифлика, го бе направил само заради семейната чест. Той не бе участвал в грабежите на баща си и Снори съответно постанови, че вдовицата и синът могат да задържат чифлика и прилежащите му земи.
Транд Стиганди прекара в чифлика на Снори няколко седмици след разгрома на Оспак в битката при Битра, както я кръстиха впоследствие. Много хора идваха да го поздравят за храбростта му, а някои, по-дискретно, и да му благодарят, задето се е застъпил пред Тор за порядъчните жители на Западните фиорди. Снори трябва да бе разказал на Транд за мен и останах поласкан, когато една вечер Транд ме дръпна да поговорим насаме. Седна върху един сандък в ъгъла и с дълбокия си, дрезгав глас каза:
— Снори ми каза, че понякога виждаш неща, невидими за околните.
— Да, от време на време — отговорих, — но не разбирам какво виждам и никога не знам кога точно ще се случи.
— Можеш ли да ми дадеш пример?
Сетих се за предупреждението на Снори, но събитията вече бяха отминали, а и Снори бе потвърдил подозрението ми, че Транд притежава дарбата. Затова му разказах съня си за битката при чифлика на Оспак, за мъжа с глава на сова и всичко останало.