Синът на Один

Транд ме изслуша мълчаливо, а когато свърших разказа си каза:

— И колко дни преди битката ти се присъни това?

— Скоро след като ти пристигна, в нощта, когато със Снори бяхте в храма на Тор.

— Чудя се дали при подходящи условия нямаше да сънуващ този сън по-рано, в самия храм — каза Транд, говорейки по-скоро на себе си. — Някои ясновидци са родени с късмет. Сънищата идват при тях толкова лесно, че само трябва да се оттеглят на тихо място, да затворят очи и да се самовглъбят, и виденията нахлуват в съзнанието им. Други трябва да се напият или да дъвчат треви, да вдишват дима на свещения огън или неколкократно да чуят свещените заклинания, преди духът им да отлети от тялото.

Транд се изправи и отиде при увесените си на стената меч и шлем. Донесе ги и ми показа тъпата страна на острието на меча.

— Какво значи това?

Руните бяха лесни.

— Направен от Улфберт — отговорих.

— Ами това? — Вдигна древния шлем със странните предпазители за очи. Държеше го наопаки, за да виждам в металната полусфера. От центъра във всички посоки излизаше гравиран стилизиран, тънък кръст, чиито краища завършваха с върхове на стрели, насочени обратно към точката на пресичане.

— Това е егисхалмур. Страховития шлем.

— Да — каза Транд, — но какво ще ми кажеш за знаците по ръба?

Погледнах по-внимателно. По вътрешния ръб на шлема имаше малки резки. Бяха износени от времето, но определено поставени с някаква цел. В няколко веднага разпознах руните на фударка, но другите бяха по-трудни за разчитане. Прокарах пръст по тях, както ме беше учил Тиркир. Оказаха се букви, които според Тиркир вече рядко се използвали. В крайна сметка все пак успях да разгадая мистерията.

— Не знам какво точно значи, но звучи като… а г мод ден юту пт дут…

Транд ме изгледа замислено.

— Само шепа мъже в Исландия могат да разчитат старите руни — каза. — Това е галдрастафир — магия с руни. Изписали са я малко след изковаването на шлема. Руните го превръщат в талисман за собственика и го пазят физически. За нищо на света не бих сменил този шлем с нов. Кой те научи на старите руни?

— Един стар германец, ковач на име Тиркир, ме обучи да чета и да изписвам руни, докато живеех в Гренландия.

— Посланието, което изписваш в руните, е по-важно от това просто да знаеш какво значи всяка от тях — каза сериозно Транд. — Доста хора знаят как да издялат името си, но само посветените владеят магиите, заклинанията и клетвите. Один е дал руните на човечеството и познанието трябва да бъде предадено от човек на човек.

Като че ли взе някакво решение, обърна се към мен и ми заговори така, сякаш бях голям мъж, а не четиринадесетгодишно хлапе:

— Великите и значими видения искат болка и саможертва. Один е дал едното си око, за да отпие от извора на Мимир и да научи тайната на мъдростта, даряваща боговете с безсмъртие. Пробол се с копие и висял в продължение на девет дни от Игдрасил, дървото на живота, за да научи тайната на руните. Саможертвата и болката открили съзнанието и духа му за мъдростта. Това е една от разликите ни с християните. Те вярват, че душата е в сърцето, ние — че живее в съзнанието и че освободиш ли съзнанието, освобождаваш и духа.

Неволно бях позволил на умението си да разчитам руни да впечатли Транд по начин, който щеше да има болезнени за мен последици. На тръгване към чифлика си той предложи на Снори да ме вземе и обучи на сейдур. Снори ме извика и гледайки ме със спокойните си сиви очи, каза:

— Транд предложи да те направи свой ученик. Вярвам, че това е твоят шанс да усъвършенстваш дарбата, с която си се родил и която в бъдеще може да компенсира несгодите, с които вече си се сблъскал. По тази причина аз те отпращам от дома си и затварям вратата му за теб.

Така започнах да разбирам как трупането на знания винаги съпровожда с болка и саможертва. Бях съсипан от раздялата с обожаваната от мен Халбера. Години по-късно, много време след като напуснах дома на Снори, разбрах, че се е омъжила изгодно за сина на съседен земевладелец, от чиято помощ Снори се нуждаел за поредния Алтинг. Младият ѝ съпруг бил идеален — уважаван, с добри връзки, надежден. И определено скучен. Сигурен съм, че Халбера е живяла много щастливо с него. Последните новини за нея бяха, че има седем или осем деца, живее в богат чифлик в Западните фиорди и също търси подходящи партии за многобройното си поколение. Няколкото пъти, когато съм си се представял като младежа, за когото можеше да се омъжи Халбера, се чудя дали да се омъжи за достойния си съпруг я подтикна желанието ѝ за по-голяма сигурност и дали Один накара семейството ѝ да ме приеме само като приятно временно развлечение за четвъртата си дъщеря.