Лятото, което прекарах с Транд в чифлика му в планините зад Лаксадейл бе може би най-решаващият период в живота ми. Транд живееше сам в малко стопанство, състоящо се само от къща и обор. Домът му бе обзаведен само с два стола, два дървени нара, железен котел за готвене и тиган — Транд си готвеше сам — и няколко големи ракли, които винаги стояха затворени. Стените бяха голи, само с няколко чуждоземни на вид платна със странни надписи, които не можех да разтълкувам, и редица гвоздеи, на които Транд окачваше оръжията и кожените и платнени кесии, в които държеше магическите си съставки. Домът, също като собственика си, бе спретнат до неуютност. Моят учител в сейдура бе сдържан до суровост и човек много трудно можеше да го опознае. Сигурен съм, че не е искал да бъде недружелюбен, но съберях ли достатъчно смелост да му задам някой въпрос, отговорът понякога се бавеше толкова, че започвах да се чудя дали не е решил, че въпросът ми е глупав, или изобщо не го е чул. Когато все пак отговореше — както неизменно ставаше, макар понякога да се налагаше да чакам цял ден, — отговорът бе стегнат, точен и категоричен. Доста време мина, преди да се привържа към Транд, но от самото начало го уважавах.
Беше методичен учител. Търпеливо надгради знания над основата на Тиркир и Торвал, които понякога смяташе за необходимо да поправя. Първите ми учители на места бяха поомешали ролите на аезирите и боговете, в други случаи пък бях разбрал погрешно думите им. Затова и първата работа на Транд бе да въведе ред в хаотичните ми знания, след което започна да ги задълбочава и да нализа в подробности. Разширих познанията си за по-важните богове и богини от рода на аезирите и ванирите. Постепенно се сблъсках с цял пантеон. И това плюс норните и елфите на светлината и мрака, и джуджетата, и ледените гиганти и другите създания, и мястото им в древната космология. „Всичко е свързано, обичаше да казва Транд. Като преплетените корени на Дървото на живота — всеки корен се увива около съседа си, прехвърля се на трети, после се връща обратно и се закрепя към самия себе си. Същото е и с клоните. И все пак всички корени и клони имат своето значение. Те крепят Игдрасил и сами са Игдрасил. Така е и при старите богове. Разполагаш ли с основата, можеш да проследиш пътя на даден корен или вейка, или да отстъпиш назад и видиш дървото като цяло.“
Наизустяването на всичко това ми се удаде с удивителна лекота. Като че ли всеки подвиг, всяко божество и подробност бяха въплътени в език, който се лееше и примамливо шумеше, или маршируваше под строг ритъм. Дори сега, половин век по-късно, мога да изброя всичките четиридесет и осем имена на Один — от Балейгур, Харбардур и Херблинди, до Хериан, Хиалмбери, Текур, Тригри, Тундур, Унур, Виундур, Урунгур и прочее. Тези, от които сърцето ми все още затуптява по-силно, когато ги привикам в мислите си са: Алдафадур, Всемирния баща, Дрогадротин, Господар на мъртвите; Гримнир, Маскирания; Фармогнудур, Пътешественика и Ганглери, Скитника.
Тиркир и Торвал ми бяха разказвали простите истории, илюстриращи делата на боговете — че земетресения стават, когато Локи се гърчи в оковите си, или че ветровете се раждат от размаха на крилете на гигантския орел Хресвелг, или че светкавицата е искра от Мьолнир, чука на Тор. Сега Транд постави тези истории в широкия им контекст. Обясни ми връзката между миналите деяния и бъдещите събития и как на пресечната им точка лежи настоящето и винаги наблягаше, че всичко е взаимосвързано, затова и ясновидците могат да виждат бъдещето, и че сме почти безсилни пред Предопределеното ни от норните. Тези три свръхестествени жени разполагат с върховна власт, защото те решават съдбата на всяко живо същество и дори на самите богове.
— Не можеш да измениш предначертаното — наблягаше Транд . — Дори самите богове знаят, че в края на краищата ги чака Рагнарок и унищожението на света. При все силата си, могат само да отложат този ден, не да го избегнат. Какво остава за нас смъртните, да променим паяжината, изтъкана от норните или знаците, издълбани в тъканта на живота ни.
Транд твърдо вярваше в предсказването на бъдещето. Щом съдбата е предопределена, значи ако знаеш как, ще можеш да я разчетеш. Притежаваше комплект блокчета с руни, изрязани от китова кост и вече пожълтели от времето. Хвърляше ги върху бяло платно като зарчета, после се мъчеше да разгадае как точно са паднали и посланието зад произволните фигури. Често то бе неясно или противоречиво. „Но това, обясни ми Транд, е замисълът на руните. Всяка има най-малко по две противоположни значения и правилното тълкувание зависи от това, дали се явяват в светла или тъмна конфигурация.“ Намирах всичко това за много объркващо, макар и да съумях да схвана повечето от основните правила.