След което майка ми отстъпила встрани, отворила сандъка, на който седяла, и извадила няколко висококачествени корсажа и бродирани фусти, изящни вълнени наметала, топове коприна и няколко чифта елегантни кожени пантофки — макар че трябва да признаем, че последните не били изящни, тъй като краката на майка ми били невероятно големи. Цветовете и качеството на дрехите — майка ми особено обичала тъмносиньото и кармина, който се получава от едно скъпо багрило — напълно засенчили по-безличното облекло на Турид.
Очите на Турид светнали. Тя не толкова ревнувала, колкото копнеела да притежава гардероба на майка ми. С удоволствие би взела някои неща за себе си и не би дала на никой друг в Исландия, особено пък във Фродривър, възможността да закупи нещо.
— Имаш ли къде да отседнеш? — попитала, колкото се може по-медено.
— Не — отговорила майка ми, вече схванала накъде бие Турид. — Ще ми се да прекарам известно време на брега и да имам възможността да облека нещо по-елегантно от тези дрехи за път. Може би ще изглеждам прекалено натруфена за живота в провинцията, събрах дрехи за банкети и тържества, не да ги нося на кораб или на визити по брега.
Турид вече била взела решение. Щом майка ми не желаела да ѝ продаде дрехите, значи най-малкото можела да ги носи в дома ѝ, така че всички да я видят. А след време надменната непозната можела и да склони да продаде някои от труфилата на домакинята си.
— Защо не дойдеш в чифлика ми във Фродривър? Има много място и определено ще си добре дошла.
Майка ми обаче била прекалено умна, за да задлъжнее на Турид, като приеме и хитро избегнала капана.
— С радост ще приема поканата ти, но само при условие, че ще ти се отплатя за гостоприемството. Нямам нищо против да помагам с работа в чифлика в замяна на свестни храна и легло.
Предполагам, че в този момент съм проплакал. Майка ми невъзмутимо метнала поглед към одеялото, в което съм бил увит и продължила:
— Смятам да изпратя детето да живее при баща си, така че то няма дълго да притеснява дома ти.
Сандъкът с дрехите на Торгуна набързо бил затворен и заключен, и с мъка натоварен в лодката до втората, още по-голяма ракла. Гребците внимателно върнали двете жени — и мен — на брега, където чакали слугите и впряга на Турид. Тук трябва да поясня, че конете в Исландия са от особена порода, яки малки добичета, доста проскубани и често инати, но способни да пренасят значителни товари със забележителна скорост и да откриват пътя си през тресавищата и коварните блата между чифлиците. А чифлиците в Исландия понякога са огромни. Прилежащите им пасища отстоят на един ден на кон към вътрешността; богат фермер като Тород, съпруга — рогоносец на Турид, наема към тридесет-четиридесет мъже и жени, роби и свободни.
Така майка ми пристигнала във Фродривър при своите условия — като работеща гостенка, нещо съвсем не необичайно, тъй като от всеки в исландските чифлици се очаква да помага, с каквото може. Дори Турид сваляла хубавите си дрехи и хващала вилата наравно с останалите работниците или дояла добитъка, въпреки че тази работа била за робините и съпругите на по-бедните фермери — надничари. От майка ми обаче не се очаквало да спи в основното помещение, където повечето ратаи се настаняват направо между балите сено, денем използвани за сядане. Поискала и ѝ заделили място във вътрешната стая, на една стена със спалнята на Турид и съпруга ѝ. На следващия ден Торгуна отворила големия си сандък и Турид, която мислела, че майка ми иска да се усамоти, за да е с бебето си, разбрала истинската причина. Майка ми извадила от калъфите им превъзходен комплект английски ленени чаршафи на ситни сини цветчета и калъфки за възглавници, както и великолепна покривка за легло и красива завивка. После попитала Турид дали дърводелецът на стопанството ще може да ѝ сглоби специално легло с висока табла. Когато молбата ѝ била изпълнена, Торгуна обградила леглото с комплект бродирани драперии и дори — чудо на чудесата — издигнала над него балдахин. Турид никога не била виждала такова легло. Не могла да се сдържи и попитала майка ми дали няма да размисли и да ѝ продаде тези великолепни неща. Майка ми отново отказала, този път дори по-троснато, с думите, че няма намерение да спи в сламата. Това бил и последният път, когато Турид помолила Торгуна да ѝ продаде нещо; оттук нататък трябвало да се задоволи да води гостите си да надзъртат към чудните неща, докато Торгуна е на полето.
Майка ми, както вече намекнах, се отличавала с хищнически апетит към другия пол. Повторила се — почти — историята от Бирси. Във Фродривър тя бързо развила влечение към много по-млад мъж, почти момче. Казвал се Кяртан, син на един от по-бедните чифликчии на служба при Турид. Четиринадесетгодишен, той бил добре развит физически, особено между краката. Момчето толкова се сконфузило от честите задявки на Торгуна, че побягвало само като я зърне. Съседите с удоволствие гадаели дали майка ми е успяла да го прелъсти и се забавлявали да сравняват Турид и любовника ѝ Бьорн, с Торгуна, преследваща младия Кяртан.