Никоя страна не се доверяваше на другата дотолкова, че да проведе срещата на кораба ѝ, затова и съвещанието се състоя в една шатра на брега. Сигтригур естествено искаше да се изфука с хрътките. Заех мястото си в свитата и се завлачих редом с двете болни кучета, чувствайки се настинал и нещастен почти колкото тях. Слепи за пронизващия вятър и барабанящия по шатрата дъжд, Оспак и Бродир изслушаха предложението на Сигтригур. Вече познавах похватите му и знаех какво ни чака. Сигтригур надълго говори колко обширни и богати са земите на върховния крал и как Брайън Борума е вече твърде стар да опази кралството си. Пример за старческото му изглупяване, изтъкна Сигтригур, е начинът, по който се отнесъл с жена си Гормлейт. Държал я в затвор три месеца, при все заплахата това да се приеме за обида от семейството ѝ, кралската фамилия от Ленстър. Брайън Борума е стар и немощен подчерта отново Сигтригур и според него една добре обмислена атака ще бъде достатъчна да го свали от трона и да открие пътя към плячкосването на Ирландия.
Двамата викингски предводители слушаха безстрастно. Оспак бе слаб и обикновен на вид, с изключение на странния ъгъл, под който гледаше лявото му око, откъдето идеше и прякорът му, Кривогледия. Бродир бе по-внушителен, с цяла глава по-висок от Оспак, истински гигант. Всичко в него бе едро — имаше широко, грубо лице, крака като колони, и най-големите ръце и крака, които бях виждал. Най-запомняща се обаче бе косата му. Както Сигтригур бе казал на майка си, Бродир я носеше толкова дълга, че стигаше до под кръста му и той трябваше да я затъкна в колана си. Нетипично за викинг, буйният водопад коса бе черен.
Срещата приключи, без да се стигне до някакво решение. И Оспак, и Бродир заявиха, че искат да се допитат до главнокомандващите си и че ще съобщят решението си на следващата сутрин. Докато потегляхме обратно към кораба си обаче, Сигтригур дръпна Бродир встрани и го покани да продължат преговорите на четири очи. Час по-късно викингът гигант се вмъкна под раираната тента на шатрата, която бяхме издигнали, за да се предпазим от отвратителното време. Остана там почти час. Ограниченото пространство не позволяваше особена интимност и мъжете по най-близките гребла чуваха всяка дума от разговора. Бродир искаше да научи повече за политическата обстановка в Ирландия, кой ще застане зад върховния крал и как точно ще се поделят трофеите. В отговорите си Сигтригур подслади условията на предложения съюз. Обеща на Бродир пръв да избира при разпределението на плячката, да получи специални премии и по-голям дял от Оспак, който командваше по-малко кораби и мъже. Бродир продължаваше предпазливо да отказва да бъде въвлечен в авантюрата и накрая Сигтригур повтори ефектния си жест от Оркни: обеща, че претърпи ли поражение Брайън Борума, Гормлейт ще се омъжи за Бродир и така ще открие пътя му към трона. Забелязах, че няколко от моряците се извърнаха, за да прикрият усмивките си.
Бродир не се подведе.
— Наскоро не отправи ли същото предложение и към графа на Оркни — изръмжа гигантът.
Сигтригур дори не трепна.
— О, да, но Гормлейт промени решението си. Каза, че много повече предпочита за съпруг теб, не Сигурд Дебелия — макар и той да е мъж на място. Решихме, че няма защо да уведомяваме Сигурд за тази промяна в плановете.
В този момент Сигтригур забеляза присъствието ми. Свил се бях в дъното на кораба и една от хрътките унило ближеше ръката ми. На Сигтригур може и със закъснение да му хрумна, че е вероятно да съм шпионин на графа на Оркни.
— Като знак за уважението ми — продължи мазно, — бих искал да ти подаря тези великолепни ирландски хрътки, които да ти напомнят за родината на бъдещата ти жена. Хайде, нека сключим сделката и я подкрепим с този подарък. — Пресегна се, стисна мускулестата ръка на Бродир и двамата се заклеха в приятелство. — Трябва да дойдеш в Дъблин до месец и да се опиташ да убедиш и Оспак да те последва.
Бродир се изправи на крака. Бе такъв колос, че трябваше да се наведе, за да не отърка глава в мократа тента. Докато се обръщаше, ми каза: „Хайде, тръгвай“ и в следващия миг отново влачех нещастните кучета и ги прехвърлях през борда на дракара. Те се запряха, скимтейки, на ръба на кораба; Бродир, вече отминал напред, просто се пресегна, сграбчи ги за врата, по едно куче във всяка ръка, и ги понесе като палета към лодката.
Събудих се на сутринта, след неудобна нощ, свит между двете хрътки на предната палуба на бойния кораб на Бродир. Погледнах към мястото, където бе хвърлил котва „Спиндрифтър“. Огромният дракар го нямаше. Сигтригур бе решил, че мисията му е изпълнена и под прикритието на нощта се бе измъкнал към Дъблин, без съмнение за да доложи на майка си, че е предложил ръката ѝ на вече двама амбициозни предводители.