Може би заради охотата им за сексуални авантюри, Турид и Торгуна се погаждали добре. Турид определено нямала повод да се оплаче от заработеното от майка ми. За почти двете години в чифлика Скаткаупанди, тя редовно поемала стана в дъното на къщата, на който жените неуморно тъчели дълги платна вадмал, тесния вълнен плат, който служи на исландците за всичко, от дрехите до чулове за конете и корабните платна.
Торгуна впрегнала значителната си сила в работата на открито и особено за събирането на сеното, важен момент в исландския календар. Тревата трябва да се окоси, изсуши и да се складира за зоб на животните през зимата, които всеки момент ще бъдат прибрани от летните пасища. Майка ми дори накарала дърводелеца да ѝ направи специално гребло. То било по-дълго, по-тежко и по-широко от обикновените, и тя не позволява на никой друг да се докосва до него.
И тогава дошъл денят, който хората във Фродривър никога няма да забравят. Било късно през хейянир, сенокоса, към края на август през втората година от престоя на Торгуна. Денят бил идеален за сушене — топъл, с лек бриз. Тород вдигнал на крак цялото домакинство, с изключение на няколко овчари, които пазели овцете и кравите на пасището. Хората излезли да обръщат сеното на ливадата до къщата. Били се разпръснали във всички посоки, когато, малко преди обяд, по небето към тях бързо запълзял голям облак. Изглеждал зловещо — тъмен, застрашителен и натежал от дъжд. Облакът настъпвал от североизток и хората започнали нервно да надигат глави, с надеждата, че дъждът ще се размине и няма да провали сенокоса. Когато притъмняло и станало ясно, че ще има проливен дъжд, Тород наредил на работниците си да струпат на купи сеното, за да го предпазят и се озадачил, когато изпадналата сякаш в транс Торгуна не изпълнила заповедта му.
Заваляло и Тород извикал работниците да се приберат да хапнат в къщата. Торгуна отново пренебрегнала заповедта на Тород — както и не обърнала никакво внимание на хората, които уморено подминавали на път за чифлика. Продължила да работи, обръщайки, сеното с мощни, бавни движения със специалното си гребло. Тород пак я повикал, но Торгуна все едно била оглушала. Продължила да работи дори когато излязла бурята и всички хукнали да се скрият.
Била странна буря. Валяло само и единствено над Фродривър. Всички останали чифлици се разминали с проливния дъжд и сеното им оцеляло, но чифликът Скаткаупанди бил наводнен. Това не е толкова необичайно. На всеки фермер се е случвало летен облак да изпусне товара си вертикално и да порази само един малък район. После дъждът изведнъж спира, слънцето се завръща и от жегата от земята започва да се издига пара. Шокиращото в бурята във Фродривър било, че от облака валяло не дъжд, а кръв.
Знам, че звучи налудничаво. Но и не е по-фантастично от твърдението на очевидно мъдри и учени мъже, че в деня на Апокалипсиса от небето ще се сипе огън и жулел. Поне хората във Фродривър и района се кълнят, че капките не били дъждовни, а тъмна кръв. Тя обагрила в червено окосената трева и измокрила до кости Торгуна. Когато се върнала в чифлика, все още като на сън и без да продума, дрехите ѝ били подгизнали, а когато ги изстискали, от тях потекла кръв.
Тород я попитал как да тълкуват бурята. Дали е предзнаменование? И ако е така, за какво? Торгуна още се възстановявала от замайването си и не отговорила. На Тород се сторило, че тя е далеч от физическото си тяло и че си има работа с нещо свръхестествено. Подозрението му се потвърдило, когато работниците се върнали на полето. Слънцето отново печало и окосената трева димяла на горещите лъчи. Навсякъде, с изключение на един участък. Там сеното лежало подгизнало, като тъмно петно на хълма и въпреки че Торгуна се върнала на полето и упорито заобръщала сеното, другите забелязали, че то така и не изсъхва. Лепнело влажно към пръстта и миришело на лошо. Влажна останала и тежката дръжка на греблото на Торгуна.
Вечерта Тород повторил въпроса си.
— Предзнаменование ли беше тази странна буря, Торгуна?
— Да — отговорила майка ми. — Беше знак за един от нас.
— За кого? — попитал Тород.
— За мен — гласял спокойният ѝ отговор. — Скоро ще ви напусна.
Тръгнала към разкошното си легло, движейки се сковано, сякаш мускулите я болели. Сутринта не се появила на закуска. Другите работници тръгнали отново към полето, а Тород отишъл да я навести. Покашлял се дискретно пред спуснатите драперии на леглото и Торгуна му извикала да влезе. Той веднага забелязал, че тя се поти обилно и че възглавниците ѝ са мокри. Неловко понечил да я пита как е, но Торгуна по обичайния си остър начин го прекъснала.