— Може пък тези гарвани да са демоните от ада, за които все бълнуват християните. Особено обичали отметналите се от Белия Христос.
По-късно научих, че през християнския си период Бродир бил нещо като свещеник. Жилнат от жлъчната забележка, той пристъпи напред и понечи да изтегли меча си, но Оспак пък бе отстъпил извън обсега му, а капитаните му направиха крачка напред.
— Спокойно — каза им той, — не забравяйте, че нищо добро не идва от убийството по мръкнало.
След залез-слънце може да е забранено убийството, но не и отпътуването. Същата нощ Оспак и капитаните му тихо напуснаха на гребла залива. Никой от нас не се събуди, и впоследствие някои твърдяха, че Оспак трябва да ни е направил магия. Истината е, че няколко от моряците видяха ескадрилата на Оспак да се плъзга покрай тях в тъмнината, но не им достигна кураж да събудят останалите. Всички вече знаехме, че много скоро ще се срещнем отново на бойното поле.
Глава петнадесета
— Никой не може да избяга от решението на норните — тежко каза Бродир, докато затягаше токите и ремъците по плетената си бронирана риза. — Можем само да отложим часа, а дори и тогава ще ни е нужна помощта на боговете.
Пръстите му трепереха и за себе си реших, че не е вярващ колкото Транд. Бронята на Бродир беше прочута. Говореше се, че е омагьосана — нито меч, нито копие могат да проникнат през брънките ѝ, а собственикът ѝ е неуязвим. Аз обаче реших, че Бродир не вярва във вълшебните свойства на бронята си, а я носи само като талисман. Или просто много малко бронирани ризи бяха по мярка на предводителя от Ман.
Хората на Бродир, почти седемстотин, се готвеха за битката. Позицията ни бе най-вдясно във великия съюз на Сигтригур, съставен от дъблински остмени, оркнитата на Сигурд, мъжете на крал Майл Морда от Ленстър и сбирщина ирландски бунтовници, възползвали се от възможността да се изправят срещу гнета на върховния крал. На един хвърлей място зад нас бе брегът, по който с пукването на зората се плъзнаха киловете на корабите ни.
Планът бе да хванем Брайън Борума неподготвен. През последните десет дни съюзниците се стичаха в Дъблин, откликвайки на молбата на крал Сигтригур да пристигнат преди големия християнски фестивал в края на март. Това ми се стори странно, тъй като и Сигурд и Бродир бяха заклети староверци, но на проточилия се военен съвет в палата Сигтригур обясни, че умишлено е избрал датата, базирайки се на информация, предоставена от Гормлейт. Още като съпруга на Брайън Борума тя забелязала, че с годините религията все повече и повече обсебва мъжа ѝ. Ирландският крал дори дал пред нея обет никога да не води битки на големи християнски празници. Тогава, твърдял, е светотатство да се пролива кръв, а и те бездруго носят лош късмет. На това място викингските предводители си размениха нервни погледи. Сигтригур неволно бе засегнал болна тема. Сред викингите вече се носеха слухове за съня на Бродир и мнозина смятаха, че ще бъде глупаво да продължим с кампанията след това обречено от боговете начало. Бродир не бе разказвал виденията си, аз също. Слуховете пусна Оспак. От Ман той отплава директно за Ирландия и лагера на Брайън Борума. Трябва да очакваше огромна плячка от Дъблин, защото същия този ден с готовност се оставил да бъде покръстен от ирландските свещеници. Явно не отдаваше голямо значение на ритуала, защото без да губи време разпространи слуха за съня с гарваните, които предсказвали, че Бродир и хората му са обречени.
На съвещанието говори, и то много убедително, самата Гормлейт. Според нея основна роля в предишните военни успехи на Брайън Борума е изиграл личният престиж на краля. Такъв бе ирландският обичай. Воините се стичат при предводител на клан, който минава за късметлия, а стигне ли се до битка, държат водачът им да предвожда атаката. Или великият съюз на Сигтригур ще спечели огромно предимство, ако предизвика армията на краля на бой тогава, когато самият Борума не може да участва по заблудени религиозни причини. Единственият ден, в който Борума със сигурност ще откаже да надене оръжие, бе мрачното честване на смъртта на Белия Христос. За Брайън Борума това бил най-светият ден в годината, и следователно абсолютно немислимо точно на този ден лично да поведе мъжете си. Гормлейт изтъкна и че зловещият характер на празника допълнително ще обезкуражи хората му. Някои от по-религиозните войници ще последват примера на господаря си и ще откажат да се бият. Логиката ѝ бе призната дори от най-скептично настроените и предложението на Сигтригур нападението ни да бъде насрочено за Разпети петък, бе единодушно прието. Сигтригур предложи вечерта преди битката граф Сигурд и Бродир да се върнат на корабите си и да се престорят, че отплават. Идеята бе шпионите на Борума по хълма над реката да му докладват за измяната на съюзниците на Сигтригур и това допълнително да приспи бдителността на краля и затвърди намерението му да не предприема военни действия.