Изтърканата измама очевидно не подейства. Вече потиснати от слуховете за гарваните на Один, войските ни допълнително се обезкуражиха при гледката, която ни посрещна на брега. По хълма срещу ни бяха изведени и очевидно ни очакваха струпани редиците на армията на краля. Още по-очевидно бе, че не изпитват угризения да пролеят кръв на светия ден.
— Я вижте — обади се съседът ми. Беше по-скоро моряк, отколкото воин, и лошо екипиран, само с копие и лек дървен щит, без шлем или броня. — Виждам хората на Оспак отсреща вдясно. Онзи там с дългата пика и сивото наметало е Вулф. Дължи ми половин сребърна марка от последната игра на зарове. Аз не си потърсих борча, защото си пада с тежък характер. Затова и му викат Вулф Кавгаджията. Е, във всеки случай днес има голяма вероятност да си оправя сметките с него.
И морякът, като мен, бе зачислен към тила на петте редици на стандартния клиновиден викингски строй. Най-добре въоръжените и опитни воини са в първата редица, доближили щитове на ръка разстояние един от друг. Младоците като мен и леко въоръжените помощни части изграждат тила. Замисълът е стената да поеме ударната вълна на атаката и да я спре със самата гъстота на щитовете, а през това време леко въоръжените части мятат копия над главите на челната редица. Нямах и представа какво точно се очаква от мен. Бродир ми нареди да сваля на брега двете така наречени бойни кучета, но в клиновидния строй нямаше място за подобни екзотични създания. Сега те нервно се стрелкаха напред-назад и усукваха каишите си. Докато се мъчех да ги овладея, случайно погледнах на ляво и за най-голяма моя изненада засякох поне половин дузина от Подпалвачите в редиците на доведените от Сигурд мъже. Бяха се заклели на Сигурд и сега бяха длъжни да изпълнят дълга си. Зад тях се издигаше прочутият боен флаг с черния гарван. Изведнъж се изпълних със съмнение. Дали пък не бях разтълкувал погрешно видението, се зачудих. Птиците с железните клюнове, които валяха от небето и кълвяха човешката плът, дали не символизираха пристигането на Сигурд и мъжете му отвъд Ирландско море и гарвана на знамето?
Объркването ми се усилваше от връзката между двете армии. Ето че се биех рамо до рамо с мъже, които ако знаеха за ролята ми в отмъщението на Кари, биха видели в мен враг. А морякът до мен стоеше срещу другар, с когото само допреди месец бе играл на зарове. Не че познанството по някакъв начин пречеше на викингите.
— Там ли си, Молдред? — провикна се през ничията земя между двете армии мъж от предната редица. Беше едър, набит и сивокос добре въоръжен.
— Разбира се, задник такъв! — дойде отговорът от страната на върховния крал и напред пристъпи човек, който, като изключим, че бе малко по-нисък и носеше карирано ирландско наметало над бронята си, можеше да мине за близнак на нашия войник.
— Няма какво да губим време, сега ще се види кой е по-добрият от двама ни — извика нашият и под безстрастните погледи и на двете армии, застинали така, сякаш разполагаха с цялото време на света, двамата се втурнаха един към друг и всеки силно, макар и напосоки, замахна към другия.
И двамата отклониха удара с щита си, след което приклекнаха и предпазливо заобикаляха в кръг, като от време на време изскачаха напред за страховит удар със секирата, който врагът блокираше с кръглия си щит и на свой ред замахваше към вече излезлия извън обсег противник. Скоро тази тактика омръзна и на двамата. Трябва да сключиха някакъв взаимен „договор“ за самоунищожение, защото едновременно захвърлиха щитовете, хванаха секирите с две ръце и се втурнаха един към друг подобно на побеснели бикове, всеки твърдо решен да нанесе смъртоносния удар. Пръв удари мъжът с наметалото. Знаеше, че е с по-къси ръце, затова и докато замахваше, пусна секирата. Оръжието прелетя последния половин метър и нанесе на врага страховит удар до кокал встрани на главата. Викингът залитна, от раната шурна кръв, и все пак инерцията от атаката му и удара го накараха да продължи напред, докато секирата му не се стовари върху лявото рамо на ирландеца, срязвайки го дълбоко към врата. Ударът не обезглави жертвата, но все пак я уби. Ирландецът пръв се свлече на колене, после бавно се стовари ничком в калта; победителят, зашеметен и дезориентиран, с шуртяща по лицето си кръв, го надживя само с няколко секунди. Под погледите на двете армии викингът с разцепеното от секирата лице, залитайки, описа кръг и също се строполи бездиханен на земята.