— Май не само нашите съюзници са ненадеждни — отбеляза висок слаб воин, докато се опитваше да спре стичащата се в очите му кръв от раната от меч, цепнала челото му точно под линията на шлема. Гледаше към една голяма част от армията на краля, застанала встрани от останалите му войски. Свежият ѝ вид издаваше, че клиатерите, както ирландците наричат воините си, са наблюдавали битката отдалеч.
— Пасмината на Малаки — обясни един от нашите остмени. — Имаше претенции за титлата висш крал, но Брайън Борума му грабна трона и сега Малаки дава мило и драго да си го върне. Включи ли се в битката, ще разберем кой печели.
— Направи стена от щитове! — извика с все сила Бродир. Хората му се строиха и отново сключиха щитове. Стройното раздвижване сред войските на краля по ниския хълм показа, че врагът се готви за втора атака.
Този път подбираха жертвите си. Елитът на ирландските сили бе охраната на Мърчад. Като най-голям кралски син, му се полагаше ескорт от професионални войници, много от които калени от годините участие в безбройните кампании на баща му. Най-страховити бяха гал-гаели, ирландците, известни като „Синове на смъртта“, които като малки се дават за осиновяване в семейства на остмени и са обучени на викингски бой. Съчетаваха умелото си боравене с оръжията с фанатизма на новопокръстените, а викингските им противници естествено гледаха на тях като на изменници и не им се церемоняха. В резултат от гал-гаелите се плашеха като от берсерките4. При първата атака охраната на Мърчад си бяха набелязали мъжете на Майл Морда. Сега придвижиха позиция по ирландската бойна линия, обединиха се с хората на Оспак и удариха по Бродир и воините от Ман.
С викове и крясъци се стовариха върху ни, възползвайки се предимството, което им даваше наклона на хълма. Светкавичната им атака разчупи стената от щитове. Мърчад и охраната му преодоляха първата и втора редици на строя ни, по петите ги следваха бронираните войски на Оспак. Озовах се подмятан напред-назад сред крещяща, псуваща маса мъже. Стори ми се, че разпознах над един червено-бял щит да наднича лицето на Вулф, сприхавия картоиграч. После копие порази право в гърдите високия воин пред мен. Мъжът изненадано изхъхри и падна назад, събаряйки и мен. Докато се мъчех да изпълзя изпод тялото му, един от лавиращите към атаката гал-гаели реши да си отдъхне от по-сериозната битка, погледна надолу и между другото ме цапардоса по гърба с опакото на секирата си. Гърбът ми издумтя така, че ирландецът трябва да го чу дори през врявата на битката. Мярнах как оголи устни в усмивка, преди да се извърне, доволен, че е строшил гръбнака ми. Ужасната болка от изненадващия силен удар сякаш прогори тялото ми. Ахнах в агония и се свлякох по лице на земята. Виеше ми се свят, а когато опитах да помръдна, открих, че мога само да извъртя лице на една страна, и то колкото да дишам.
Проснат полупарализиран, наблюдавах битката, която се вихреше над и около мен. С лекота разпознах Мърчад. Беше въоръжен с дълъг, тежък меч, който размахваше с две ръце, за да си проправи път през разпръснатия ни боен строй. Нямаше нужда от щит, защото въоръжената му до зъби охрана се движеше от двете му страни, блокираше контраударите, но оставяше на Мърчад славната задача сам да убие противниците си. Видях го да покосява двама от най-добрите мъже на Бродир, на не повече от пет крачки от мястото, където лежах, после чух спешно да викат Мърчад на език, който дори сред вълните болка в гръбнака и гърдите, разпознах като ирландски. Някой тежко стъпи върху протегнатата ми ръка и мярнах ръба на сиво наметало. Затворих очи и се престорих на умрял, после внимателно надникнах и видях, че мъжът, който премаза ръката ми, е Вулф Кавгаджията. Още стискаше дългата си пика в ръка и крачеше право към великанския силует на Бродир, който с широки махове на секирата си отблъскваше фронталната атака на други двама от мъжете на Оспак. Бях твърде изтощен и шокиран да извикам и да го предупредя, дори и да исках да го направя. Това вероятно щеше да бъде и краят ми, защото нито гал-гаелите, нито остмените биха се поколебали да прободат проснат на бойното поле ранен. Вместо това проследих как Вулф се приближава на един хвърлей с пика от Бродир и зачаква шанса си. Замахна, когато секирата на Бродир поразии един от противниците му. Вулф се целеше в най-слабото място на прочутата бронирана риза на Бродир, под мишницата, където дори най-изкусният оръжейник не може да застъпи металните брънки по рамото и торса. Острието прободе сплитката и затъна в тялото на Бродир. Огромният пълководец залитна за миг, после се извърна и освободи оръжието си. Лицето му бе мъртвешки бледо, не знаех дали от болка от раната или от изненада, че прочутата броня — талисман му е изменила.