— Моля те да изслушаш внимателно думите ми. Няма да съм дълго на този свят, а ти си единственият тук с достатъчно мозък да изпълни последните ми желания. Не го ли направиш, и ти, и семейството ти ще пострадате. — Гласът ѝ излизал гърлен и очевидно се затруднявала да говори. — Когато умра, което ще е скоро, искам да уредиш да ме погребат в Скалхот, не тук, в този затънтен чифлик. Един ден Скалхот ще се прослави. И искам да изгориш цялата ми постеля, повтарям, цялата.
Тород трябва да е изглеждал озадачен, защото Торгуна продължила:
— Знам, че съпругата ти с удоволствие ще я докопа. Опява за чаршафите и възглавниците от деня, в който пристигнах. Но повтарям: изгори всичко. Турид може да вземе аленото ми наметало — за него също си точи зъбите от самото начало, трябва да остане доволна. Що се отнася до останалите ми вещи, можеш да продадеш дрехите ми на желаещите, да приспаднеш разходите по погребението и да дадеш остатъка от парите на църквата. Плюс този златен пръстен — и тя махнала златния пръстен, който не била сваляла от пристигането си и го подала на Тород.
Умряла след няколко дни. Една прислужничка отметнала завесата и я открила седнала в леглото, с увиснала челюст. Трябвало да извикат трима силни мъже да вдигнат трупа ѝ и да го изнесат в бараката, където го обвили в ленен саван; същият дърводелец, който направил леглото ѝ, сковал ковчег, достатъчно голям да побере тялото.
Тород направил всичко възможно да изпълни последните желания на Торгуна. Наредил да разковат леглото и да изнесат дъските, дюшека и всички завивки на двора. Дърводелецът насякъл рамката и направил подпалки. Тук обаче се намесила Турид. Казала на съпруга си, че е неоправдано разхищението да се унищожават толкова красиви неща и че няма да имат друга възможност да се сдобият с подобни екзотични стоки. Тород ѝ напомнил за изричните последни желания на Торгуна, но Турид се намусила, после го прегърнала и той се размекнал. В крайна сметка нещастникът отстъпил. Хвърлили в огъня само пухената завивка и възглавниците. Турид, без да се бави, грабнала чаршафите, драпериите и бродирания балдахин и се втурнала към къщата. Когато се върнала, Тород вече бил поел към нивите, така че Турид се хвърлила към огъня и успяла да спаси от пламъците завивката, но минало доста време, преди да я покаже на съпруга си.
До тук като че ли има обяснение за събитията, довели до внезапната смърт на майка ми, в това число и за червения дъжд. Торгуна останала на дъжда и настинала и не облякла сухи дрехи, а настинката прераснала в смъртоносна треска. Настояването леглото ѝ да бъде изгорено може да се е дължало на страх, че е болна от чума, при която — стига майка ми да е разполагала с медицинските познания, които впоследствие открих у свещениците и брайдъмейните (лечител) в Ирландия — е нормална практиката да се изгарят завивките на починалия. Що се отнася до червения дъжд, докато бях в земите на византийския император, забелязах, че в определени дни дъждовните капки са с розов оттенък и съдържат толкова много пясък, че имат вкус на чакъл и не утоляват жаждата. Докато бях в двора на Кнут в Лондон, южен вятър веднъж ни донесе червен дъжд, след който по земята останаха червени локви, като храчки на човек с разранени венци. Чувал съм и как в страни, където земята изригва огън и дим, от небето може да падне червен дъжд — а Адам от Бремен следва да запише, че в земята на Исландия има дупки и пукнатини, които бълват огън, дим и пара и дори изпускат яркочервена тиня. И все пак хората във Фродривър биха се заклели, в християнските или езическите си богове, че онзи ден от небето се сипела истинска кръв, а не оцветена вода. Те твърдят и че има някаква тайнствена връзка между Торгуна и червения дъжд. Майка ми е от Оркадите, а според исландците всяка жена от там — особено толкова мистериозна и несговорчива като майка ми — е волва. Какво е волва ли? Вещица.
Може би вещица не е точната дума. Нито саксонският английски, нито латинският или норманският френски, трите най-използвани езика в скриптория, предават точното значение на думата. Латинският се приближава най-много със сибилите, които виждат в бъдещето (гадателка на английски). Но и двата термина не описват напълно волвата. Това е жена, която владее сейдур, магии. Веща е в заклинанията и гадателството, мистиката и транса — и още много други неща, които изграждат моста към свръхестественото. Има и мъже, които практикуват сейдура, сейдурмана, но те са много по-малко от жените, а и мъжете бихме нарекли по-скоро магьосници. Смъртта на волва или сейдурман се предшества от знаци и поличби, и червеният дъжд във Фродривър доказва свръхестествените сили на майка ми много по-явно от глупавите слухове за любовния еликсир, който уж сипала на баща ми.