Синът на сиромаха
Било ли е, или не — не знам, но казват, че живял някога един сиромах. Той си имал жена и син. Мъчно му било на сиромаха, че и сам нямал какво да яде, и семейството си нямал с какво да нахрани. И решил да умре.
Излязъл веднъж от къщи и казал на жена си и на сина си да не го чакат. Вървял, що вървял, срещнал един човек. Човекът го попитал:
— Накъде си тръгнал?
— Остави ме — отговорил сиромахът. — Искам да се убия! Пътникът започнал да го увещава:
— Недей се убива! Аз имам една свирка, ще ти я подаря.
Взел сиромахът свирката и продължил пътя си. Вървял, що вървял, срещнал друг пътник.
Пътникът го попитал къде отива.
— Искам да се убия — отвърнал беднякът.
— Не, не се убивай — увещавал го пътникът, — аз имам една шапка, ще ти я подаря, само не се убивай.
Взел сиромахът шапката и продължил пътя си. Вървял, що вървял, срещнал трети пътник.
— Накъде си тръгнал и какво търсиш? — запитал го той.
— Искам да се убия, търся смъртта — отговорил сиромахът.
— Не прави това, човече — казал му и този пътник. — Аз имам една кесия. Вземи я, само се откажи да търсиш смъртта.
Сиромахът взел кесията, помислил малко и се завърнал в къщи. Минало се известно време. Сиромахът умрял.
Жена му и синът му останали самички. Те живеели в голяма бедност. Имали си само една кокошчица. Събере майката яйца, даде ги на сина си да ги продаде и да купи хляб, и така преживявали.
Веднъж момчето рекло на майка си:
— Мамо, трябва да си купя кесия, защото губя парите.
— Ето, синко — казала майка му, — вземи кесията на баща си, вместо да харчиш пари за нова.
Продало момчето яйцата и сложило парите в кесията. Когато ги изсипало, за да ги преброи, гледа — парите се удвоили.
Учудило се момчето. Взело парите, сложило ги отново в кесията, после пак ги изсипало и що да види — парите се утроили.
Разбрало то каква сила притежава кесията, скрило я на тайно място и никому нищо не казало. Пускало пари в кесията и изваждало два пъти повече. Заживели синът и майката охолно.
Веднъж момчето казало:
— Мамо, ще отида да си купя шапка.
— Недей, сине — рекла майка му, — ето носи шапката на баща си вместо да харчиш пари за нова.
Взело момчето шапката, сложило я на главата си и станало невидимо.
Учудило се то, зарадвало се, скрило шапката и никому не казало каква сила притежава тя.
Поискало момчето да си купи и свирка и майка му дала свирката на баща му.
Взело я то и излязло на полето да посвири. Щом надуло свирката, и около него се появила войска — стои и чака заповедите му.
Учудило се момчето, разбрало каква сила притежава свирката и се зарадвало. Разпуснало войската и скрило свирката — никому нищо не казало.
Решило то да събере повече пари. Взело бащината си кесия, сложило вътре пари, два пъти повече извадило, пак ги сложило, три пъти повече извадило. Събрало така много пари и после казало на майка си:
— Мамо, аз тръгвам на път и не зная кога ще се завърна. Ето пари, засега ти стигат.
Молила го майка му да остане, но момъкът не я послушал, стегнал се за път, сбогувал се и тръгнал.
Вървял момъкът, вървял, най-после стигнал до едно далечно царство. Там срещнал една бабичка и я помолил да го подслони за през нощта.
Отвела го тя в къщи. Разговорили се и момъкът я попитал:
— Какво има по вас, как живеете?
— Ех, синко — отговорила бабичката. — Какво хубаво да ти кажа? Нашият цар има дъщеря — невиждана под слънцето хубавица, но ще я даде за жена само на онзи, който напълни двореца му със злато.
Зарадвал се много момъкът, като чул това.
Отишъл на другия ден пред двореца и накарал да съобщят на царя за него.
Царят го приел.
— Дайте ми дъщеря си за жена — казал момъкът.
Царят отговорил:
— Добре, ще ти дам дъщеря си, но ако напълниш тази стая със злато.
Съгласил се момъкът, само помолил да му дадат срок една седмица. Взел той кесията си и започнал да слага в нея пари и да ги изважда.
За една седмица така натъпкал цялата стая със злато, че нямало къде игла да сложиш.
Отишла при него невижданата под слънцето хубавица и му казала:
— Според уговорката аз съм вече твоя и никаква сила не може да ни раздели. Но ако ме обичаш, кажи ми само откъде и как намери толкова злато? Защото ние видяхме, че нито с кола го докара, нито с мулета. Откъде го взе?
Не искал най-напред момъкът да й каже, упорствувал, но най-после хубавицата го придумала. Не издържал той и й разказал за своята кесия. Измъкнала красавицата тайно кесията на сиромаха и го изгонила.
Домъчняло на момъка. Вървял той и си мислел как да отмъсти на красавицата за измамата. Излязъл на полето, извадил свирката си и почнал да свири. Заприиждала войска. Свирил момъкът, докато събрал многобройна войска и я повел към двореца.