Невижданата под слънцето хубавица съгледала войската, изплашила се, излязла насреща му и се засмяла:
— Защо ти е тази войска? Нали съм твоя жена? Аз само исках ей така да те поизмъча малко.
Повярвал й момъкът, разпуснал войската и влязъл в двореца. Седнала при него красавицата, започнала да го милва и гали.
— Нали знаеш, че аз съм твоя и никого освен тебе не искам? Кажи ми само, откъде намери толкова много войска?
Той не искал най-напред да каже.
— Какво ще крием един от друг, нали сме свързани завинаги? Кажи ми! — молела го тя.
Не издържал на молбите й момъкът и й разправил. Отнела му тя и свирката и го изгонила от двореца. Ядосал се той и взел да мисли как да си отмъсти за измамата. Турил на главата си шапката невидимка, взел в ръка едно шило, вмъкнал се в спалнята на красавицата и почнал да я боде и измъчва. Тя му се примолила:
— Не ме измъчвай. Зная, че си ти. Аз се пошегувах само. Де ще намеря по-добър от тебе, не ме мъчи, покажи се!
Добре, ама момъкът не се показвал.
— Мили мой, скъпи мой — молела се тя, — съжали ме, покажи ми се, зная, че си ти.
Не издържал той и снел шапката.
Усмихнала му се красавицата и го попитала:
— Ако ме обичаш, кажи ми, как се промъкна тук?
Най-напред момъкът не искал да каже, но тя го обсипала с милувки и го склонила да говори.
Отнела тя и шапката на сиромаха и го прогонила.
Отчаял се той. Не знаел какво да измисли вече, как да си отмъсти за измамата. Тръгнал той, без да знае къде отива.
Вървял, що вървял, стигнал до една поляна. Гледа — трима души се бият, не могат да си поделят нещо.
Приближил се и ги попитал:
— Защо се биете, какво не можете да разделите?
— Тримата заедно намерихме този килим. А той притежава такава сила, че като седнеш на него, ще те отнесе, където искаш. Сбихме се, защото не знаем как да поделим килима.
Момъкът рекъл:
— Вижте това шило. Аз ще го хвърля надалеч, а вие тичайте да го вземете. Който пръв ми го донесе, той печели и ще получи килима.
Момъкът хвърлил шилото. Хукнали и тримата да го вземат, а той седнал на килима и казал:
— Отнеси ме в царския дворец!
Килимът се издигнал нагоре, полетял и го пренесъл право на терасата на царския дворец.
Видяла го красавицата, спуснала се усмихната към него, почнала да го гали:
— О, мили мой! Колко ми беше мъчно за тебе! Колко е хубаво, че се завърна!
А момъкът я хванал за роклята, дръпнал я при себе си на килима и рекъл:
— Отнеси ни в най-гъстата гора!
Килимът полетял и за миг ги отнесъл в най-гъстото място на една непроходима гора.
Почнала красавицата да го гали и да го пои с вино. Напил се момъкът и заспал, а тя го избутала на земята и заповядала на килима да я пренесе обратно в двореца.
Килимът полетял и я отнесъл в двореца.
Събудил се момъкът и що да види — нито килим, нито невиждана красавица, само той лежи самичък в гъстата гора.
Какво да прави сега? Станал и тръгнал, но къде — и сам не знае.
Повървял малко, гледа — пред него градина. Влязъл вътре, а там имало грозде.
Почнал момъкът да яде грозде. Ял най-напред от бялото, после откъснал червено. Щом изял няколко зърна от червеното грозде, изведнъж се превърнал на магаре. Изплашил се той, не знае какво да прави. Заловил се пак за бялото грозде. Щом хапнал от него, отново станал човек.
Разбрал тогава каква сила се криела в гроздето и решил, че то ще му помогне да отмъсти на коварната красавица.
Откъснал момъкът от червеното грозде, взел малко и от бялото и тръгнал към двореца.
Щом стигнал, приближил се до вратите и почнал да вика:
— Грозде продавам, сладко грозде!
Чула го невижданата красавица и изпратила прислужницата си да купи грозде.
Излязла прислужницата и попитала:
— По колко продаваш гроздето?
— Опитай го най-напред какво е — казал момъкът, — за цената ще се спогодим.
Дал на прислужницата от червеното грозде и тя се превърнала на магаре. Сложил му той юзда, завързал го на оградата и пак почнал да се разхожда и да вика:
— Грозде продавам, сладко грозде!
Красавицата не дочакала прислужницата си и изпратила втора. И с нея станало същото.
Изпратила тя трета, четвърта, пета, една по една всичките девет. Нито една не се завърнала и тя тръгнала сама.
Излязла вън и попитала:
— По колко продаваш гроздето?
— Опитай какво е — казал момъкът, — за цената ще се спогодим.
Дал й той от гроздето и бързо й надянал юздата, за да не избяга. Завързал и нея за оградата, отишъл при царя и му казал:
— Чух, че строите нов дворец. Имам десет магарета, вземете ме да пренасям тухли.