После той я вдигна още. Краката ѝ вече се люлееха във въздуха. След това дойде последният удар. Мъжът стисна тялото ѝ с все сили. Гръбначният ѝ стълб изхрущя. Той стисна отново и отпусна хватката. Тя падна в душкабината като празен чувал. При падането главата ѝ първо се удари в крановете, а после в издигнатите нагоре плочки вдясно. Дори по-малко опитно от неговото ухо би доловило разтрошаването на черепа.
Нямаше нужда да проверява дали е умряла. Това беше смъртната хватка. Беше я прилагал на терористите от Ал Кайда в Багдад. Никой не оцеляваше. Докато влизаше в стаята, се чу гласът, оприличен от момичето на змийско съскане:
— Скорпионът не оставя следи.
След десет минути караше бясно колата си към мястото на срещата.
Водата щеше да отмие пръстовите отпечатъци. Когато полицията откриеше трупа на момичето, щеше да реши, че се е подхлъзнала и паднала в банята.
Името му не фигурираше в хотелския регистър.
А снимките от камерите не го интересуваха.
На тях щеше да се види как влиза и излиза тайнствен мъж с посребрени коси и леден поглед. Но още на другия ден той щеше да излезе с бръсната глава. А за очите си беше избрал черни лещи.
Когато фаровете осветиха табелата с надпис „Частна собственост. Влизането забранено“, той сви по тясната пътека вдясно и увеличи скоростта. Заслепи го светлина от неизвестен източник и той наби спирачките. Беше пристигнал. Заплашителен глас нареди:
— Остави оръжието на дясната седалка!
Не го виждаше, но знаеше, че насреща му е насочен автомат, готов да избълва огън. Подчини се.
— Излез бавно!
Слезе.
— Тръгни към светлината!
Заслони очи с ръка и тръгна. Внезапно стана тъмно. Дали светлината угасна, или това беше временна слепота от блясъка на многото лукс? Затвори очи. Когато ги отвори, видя извисяващата се в мрака внушителна сграда и вратата между колони като в гръцките храмове.
— Върви!
Тръгна. Вратата насреща му изскърца и се отвори на две страни. Още преди да е влязъл в асансьора, тя се затвори. Усети как пропада надолу. Главата му изведнъж се замая. Тогава усети ужасната миризма, изпълнила кабината. Потърси да се хване за нещо. Последното, което видя преди да затвори очи, съвсем го обърка. Това е призрак, помисли си. Или сън. Че какво друго би могло да бъде? Мъж с облекло от времето на Римската империя го наблюдаваше приведен от вратата на асансьора. Чу някой да казва:
— Скорпиона е в гнездото.
Бавно притвори клепачи. Опитваше се да не заспи, но не успя. След няколко секунди отпусна глава и пропадна в мрака.
Истанбул
— Как си, Майсторе, отдавна не сме се виждали.
Седяха на най-отдалечената маса в кръчмата на Аслан, до джамията с асмата. Корай беше дошъл пръв и избрал маса в дъното. Когато Сарп предложи да седнат по-напред, той го дръпна за ръката и каза:
— Недей, Майсторе, нека поговорим на спокойствие. Улицата ще ни разсейва.
— Не ме наричай така.
— Защо? Още ли не си станал? Като се разделихме, беше втора степен. Мислех, че вече си оставил инструментите на калфа и си облякъл майсторската престилка.
Сарп се огледа наоколо. Беше се затъжил за Корай. Но мразеше подигравките му с масонството.
— Да не си се провалил на изпита? — засмя се Корай. — Хайде, Сарп… Толкова трудни ли станаха масонските изпити? Не мога да повярвам. Ще отвориш списание „Архитект Синан“, ще препишеш няколко стари статии, ще вмъкнеш обич, храм, братство, равенство и тем подобни, ще добавиш няколко думи от себе си и готово. Нали така правят повечето братя?
— Не започвай отново — скастри го Сарп. — Въобще не правят така.
Заговореха ли за масонство, все спореха. След последния си разговор се бяха разделили скарани точно по тази причина. И оттогава не беше виждал Корай. Сарп внезапно реши да промени темата:
— Значи случаят със Самуел Коен много те заинтересува?
Корай кимна. Сарп заговори с ококорени очи, сякаш наблюдаваше излитането на лимузината във въздуха:
— Пратиха го в космоса пред дома му. Можеш ли да си представиш?
— Не ми се мисли. Само не казвай, че масоните са замесени.
Корай Булут вдигна рамене, а Сарп продължи:
— Работа на Ал Кайда. Така изглежда.
По лицето на Корай премина сянка.
— Така ли мислиш? Според мен не бива да бързаш. Очевидното може да те подведе.