Жената се наведе и взе термос от пластмасовото дъно на небрежно полюшващия се катер. Дори само ароматът и парата на течащото в чашата топло кафе бяха достатъчни на Волкан да се позатопли.
— Пийте. Или предпочитате от вашия чай?
Пое картонената чаша в шепите си и я поднесе към устните си. С благодарност усети протичането на топлата течност в тялото си.
— Къде сме?
И веднага съжали. Аз съм истанбулец. Откъде можеше да знае капитанът на някакви си британски спецсили къде точно в Босфора се намират?
Глътна още малко кафе и погледна към азиатския бряг. Там, където се намираха, имаше много редки светлини. Те се сгъстяваха доста по-далеч. А вдясно крайбрежната улица се извиваше като гирлянда от жълтеникави светлини. Това бяха фаровете и стоповете на колите. Зад тях се издигаха силуетите на спящите вили. Когато се вгледа по-внимателно, забеляза в тъмното познатата сянка на една сграда. Рече си: Тарабя. В морето при Тарабя сме.
— Да — рече Гардения Нериса, опитвайки да се усмихне, — Тарабя.
Изненада се от хубавото ѝ произношение на думата. Но идването ѝ сама с катера „Зодиак“ съвсем го беше смаяло.
— Сама ли си?
Ето ти още един тъп въпрос, рече си. Сляп ли си, нали виждаш, че е сама? Вероятно преживеният ужас беше замъглил логиката му.
— Има друг на брега.
Момичето му протегна нещо в черен плик:
— Облечете тези сухи дрехи.
Как? Тук ли? Пред теб ли?
— Съблечете всичко от себе си. Иначе ще се разболеете.
Волкан все още трепереше. Но не искаше да се съблича — при това чисто гол — пред жена.
— Моля ви. Не можем да останем дълго тук. Като тръгнем, вятърът ще ви пререже.
Момичето усети колебанието му и леко се усмихна.
— Аз съм офицер. Ще ви успокои ли, ако ви кажа, че съм видяла повече от дивизия голи мъже? А и нямам намерение да ви гледам.
— Не се занасяйте — опита се да замаскира Волкан глупавата си срамежливост. Опита се с ръка да достигне ципа на неопреновия костюм на гърба си. След няколко несполучливи опита разбра, че няма да може.
— Нека ви помогна.
Волкан вече нямаше сили да се противопоставя. Обърна се гърбом. Гардения свали ципа до кръста му. Когато видя голия мъжки гръб, по лицето ѝ се появи странно изражение. На заядливо момиченце. Трудността започваше оттук нататък. Тъй като Волкан не можеше да се изправи, не беше възможно да съблече костюма му през краката. Това трябваше да направи сам. Няколко пъти се опита да стане в катера. Но всеки път той или се накланяше встрани, или изправяше нос. Накрая се предаде и сърдито каза на наблюдаващата го жена:
— Капитане, махни това проклето нещо от краката ми.
Въпреки помощта на Гардения освобождаването от залепналата като кожа по тялото му дреха не беше лесно. Не успя да предотврати свалянето и на последното парче плат заедно с гумения костюм. Задърпа одеялото от гърба си в опит да се покрие отпред.
Накрая стана. Първо сухи гащета. После суха фланелка. Върху тях риза с дълъг ръкав, поло и елек без ръкав. Вълнена барета на главата.
— Благодаря.
Капитанът не отговори и запали двигателя. „Зодиак“ полегна на кърмата, вирна нос и се втурна към брега.
— Кога пристигна в Истанбул?
— По обяд.
— С редовен полет ли?
— Неее.
— А, с хеликоптер, разбира се.
— Не, с кола. По магистралата. Като британска туристка. Елизабет Фейърчайлд.
Вече бяха близо до брега. Гардения намали скоростта. Носът на „Зодиак“ допря водата.
— Сега къде отиваме?
— Вкъщи.
— Вкъщи ли?
— Да. Малко ще си починете. Можете да планирате работата по задачата си. Ако желаете нещо от мен, кажете. А после…
Той забеляза недалеч островръх покрив.
Резиденцията!
Не знаеше да се смее ли, или да се ядосва.
Изхвърлят го насред Босфора от британска атомна подводница, посреща го британското разузнаване и тайно го стоварва на сушата току пред лятната президентска резиденция!
— Не можахте ли да намерите друго място — измърмори. — Това е правителствено. Не гледайте, че е тъмно. Вътре бъка от охрана и полиция.
Гардения Нериса поклати глава и каза:
— Вилата е в ремонт — от поведението ѝ ставаше ясно, че знае на кого принадлежи сградата. — По това време има трима пазачи. Един вътре. Друг в караулката до стената. Третият отзад, към входа за гората. А и ние ще излезем малко по-далеч.