Брегът беше доста висок. Гардения пое курс към подобната на будка постройка, която се виждаше горе. Волкан позна и нея. Кафене, в което няколко пъти беше влизал. Едно време тук се събираха пушачите на наргиле, за да съзерцават Босфора. От другата страна на булеварда беше резиденцията на немския посланик.
Когато момичето допря катера до високата стена, отгоре хвърлиха въже. Докато Гардения го връзваше за халката на носа, към тях беше преметната въжена стълба.
Каква ужасна нощ само! Всичко, от което се отвращаваше, му се случваше едно след друго.
— Ти първа — каза ядосано на момичето.
Тя за пръв път не възрази. Хвана се с две ръце за педя широката стълба. Когато вдигна десен крак до четвъртото стъпало, кръстът ѝ се оголи. Тогава Волкан забеляза оръжието. Узито беше майсторски закрепено в средата на кръста.
След момичето и той направи същото. Хвана здраво стълбата с две ръце. Вдигна високо десния си крак и го опря на третото стъпало. Но като изтегли тялото си нагоре, наруши равновесието на стълбата. Само че бързо се справи. Изтегли и повдигна левия крак. На третия напън вече беше горе. Един мъж му протегна ръка за помощ. Още преди да успее да се запита откъде се появи този човек, облеченият изцяло в черно мъж слезе надолу по въжената стълба. Гардения отвърза края ѝ. Двигателят на катера отдавна работеше.
— Има ли смисъл да питам кой беше този?
— Помощник.
— От вашите ли? — от погледа на момичето разбра, че въпросът е зададен неправилно. — Тоест британец ли е?
— Не — отговори капитанът. — От вашите.
Турчин, помагащ на британските агенти!
— Майтап, майтап — каза момичето. Гневното изражение сочеше, че я е принудил да обяснява. — Британец. От логистиката. Осигури катера и колата. Сега ще почисти катера.
— Аха.
— Колата е тук.
Тръгнаха към паркинга на кафенето.
— За предател ли щяхте да го помислите, ако беше турчин? — усмихнато попита капитанът.
Волкан рязко спря.
— А вие как наричате работещите за нас британци? Герои ли?
— Но нали сме в един отбор?
— Когато интересите се разминават, отборите не са важни, капитане. В Кримската война се бихме рамо до рамо с британците и французите срещу руснаците. Но след шейсет години те се нахвърлиха насреща ни за подялба на териториите ни.
Тръгна отново, без да чака отговор:
— Далеч ли е къщата?
Гардения Нериса натисна копчето на дадените ѝ преди малко от мъжа ключове. На няколко крачки по-нататък фаровете на рейндж роувъра присветнаха и угаснаха с бипкане.
— Близо е.
— Познаваш ли пътя? Да не се загубим. Скоро ще съмне.
Сега момичето го изгледа ядосано.
Когато излязоха на шосето за Тарабя, Волкан промърмори:
— Каква е тази къща?
— Чиста.
— Чиста ли?
— Да. Чиста. Тоест сигурна.
— Да не е служебно жилище на някой от посолството?
— Не.
Ами разбира се. Как можах да не се досетя, укори се той.
— На МИ6 е, нали?
Момичето не отговори.
— Сега пак ще кажеш, че сме от един отбор, но къщата не се ли разконспирира с отиването ми там?
— Не — отговори Гардения Нериса, без да отделя поглед от пътя. — След операцията ще я закрият.
Ами така де, кой знае колко тайни адреса в Истанбул притежаваха чуждите разузнавания. А Турция — нито един, доколкото му беше известно.
— Как осигурявате чистотата?
— Не ми са известни техническите детайли. Само знам, че е чисто.
Зави наляво от площад „Тарабя“.
Известно време се изкачваха. После колата зави вдясно. Влязоха в гориста местност. Не след дълго сред дървета изскочи триетажна постройка.
— И трите етажа ли държите?
Капитанът отново не отговори.
— Шпионска квартира — усмихна се Волкан. Докато отваряше вратата, Гардения Нериса го погледна дали не се шегува.
— Шегувам се — ухили се. — Ти да видиш нашата шпионска квартира в Лондон. Точно срещу Бъкингамския дворец.
Зарадва се от мисълта, че момичето непременно ще докладва тази лъжа. Търсете, търсете, засмя се наум.
Забеляза, че тя не отключи с обикновен ключ. Ключалката беше секретна. Всяко завъртане на ключа водеше до освобождаване на сачмен лагер. Като касова врата. Преброи поне девет превъртания. Но беше невъзможно да разбере колко са наляво и колко — надясно.
Когато вратата се отвори, ръката на Гардения се плъзна към кръста ѝ и узито мигновено проблесна. Тя направи знак на Волкан да мълчи и тихо се стрелна вътре. С гръб до стената се плъзна вдясно и с лява ръка го прикани да влезе. Волкан несъзнателно хвана ръката ѝ и предпазливо пристъпи. Двамата застанаха един до друг, опрели гърбове в стената.