— Ясно. Извинявай. Не биваше да те подлагам на това. Но бях длъжен, Гардения. Не можех да обърна гръб и да продължа, след като чух за убийството на Корай. В твоята работа няма ли място за чувства?
— В моята работа — отговори тя с режещ като нож тон — емоциите означават провал и смърт.
— Изобщо не е вярно — веднага възрази Волкан. — Чувствата изострят ума, дават сили, мотивират.
Тя сви устни, като продължи да гледа напред и да рови с крак земята.
— Аз приех тази задача — продължи Волкан, — понеже чувствата ми го поискаха. И сега, след случилото се в къщата, се чувствам по-добре. Преди да те целуна, ми беше все едно дали ще умра. Животът ми след смъртта на жена ми и дъщеря ми загуби всякакъв смисъл. Но сега отново има. Ще свърша работата и ще живея. А ти ще ми помагаш. Това е всичко.
Капитанът неволно се засмя.
— Сега върви и кажи на Суна и мъжа до нея да дойдат вкъщи.
— Какво?
— Дай им адреса. Кажи им да дойдат незабавно. И никаква полиция. Само двамата със Суна.
— Никога — дръпна ръката си Гардения. — Никога няма да направя това.
— Защото къщата ще се разконспирира ли?
Не отговори.
— Вече е разконспирирана всъщност. Нали Гьокхан Карайел научи за секретната къща на МИ6? Ти също каза вчера, че ще я опразнят. Какво значение има тогава?
— Категорично не.
— Защо отказваш да ме разбереш — измърмори Волкан, — трябва да се доверя някому. Вярвам на госпожа Суна. Длъжен съм да повярвам и на онзи, комуто тя има доверие. Чух по новините. Точно преди да бъде убит, Корай му е позвънил и е поискал помощ. Това значи, че му е вярвал.
— О, Господи! — тихо изписка Гардения. — Да не искаш да кажеш, че ще споделиш с непознат задачата си, която дори аз не знам?
— Просто вярвам, че той няма да се развика: „Смятаният за мъртъв дипломат е жив“. Ясно ли е? Той е открил трупа на Корай. Трябва да разбера какво знае.
Млъкна и я погледна в очите.
Гардения усети, че се размеква.
— Не ме гледай така.
— А освен това — прошепна Волкан — има и друга, много важна причина. Сестрата на Корай може да ми бъде много полезна. Познава отблизо онзи, когото трябва да видя.
Гардения Нериса се отправи към групичката при ковчега.
Истанбул
Срещнаха се по залез-слънце. За да не затруднява повече Гардения, Волкан реши да ги чака в отдалечената гориста местност в началото на пътя към къщата.
Докато вървяха към мястото на срещата, Гардения беше замислена и притеснена.
— Решил ли си? — попита тихо.
— Кое?
— Да се срещнеш с тях.
— Разбира се. Защо, станало ли е нещо?
— Не — отговори Гардения. — Просто е много опасно. А ако полицията ги следи? Ако не могат да се отскубнат?
Вече много закъсняваха. От другата страна на шосето спря такси. Слязоха трима души. Суна, докторът и една красива жена.
Изчакаха отминаването на таксито. После тръгнаха към дърветата. Сестрата на Корай направи първата крачка:
— Волкан — извика и се хвърли на врата му. — Какво става?
— Ще обясня — кратко отговори той. — Някой проследи ли ви?
Сарп поклати отрицателно глава.
— Как заблудихте полицията?
— Трудно, но се справихме.
— Аз поканих двама ви — прошепна Волкан, сочейки с брадичка Филиз.
— Филиз Буран — твърдо каза Сарп. — Когато всичко свърши, ще се оженим.
Какво?
Дори Суна се втрещи от изненада. Разбрала беше, че се обичат, но не очакваше такова признание.
Филиз дълго време остана с отворена уста. Стоеше като истукан. Единственият признак за живот бяха радостните пламъци в очите ѝ. Кръвта нахлу в лицето ѝ, което доказваха пламналите ѝ страни. Докато сърцето ѝ пърхаше от радост, Сарп се пресегна и хвана ръката ѝ.
— То и тя сега го научи, но нищо. Ако ми имаш доверие, ще имаш и на любимата ми. А аз как да се доверя на човек, взривил света със смъртта си?
Волкан се направи, че не чува. Той също хвана ръката на момичето до себе си, всяко движение на което издаваше напрежение.
— Гардения Нериса. Когато това свърши, ще се сгодим.
Двамата мъже се засмяха.
Беше ред на Нериса да се шокира.
— Волкан! — промърмори.
— Българка ли е? — попита Сарп.
— Англичанка. От разузнаването. Капитан.
— Моля? — бързо се отдръпна Сарп. — Ти луд ли си бе, човек? — изсъска в лицето му. — Да не очакваш да се доверя на някой, който се разхожда наоколо с британски агент, докато подготвят погребението му?
— Именно. Ако не мога да спечеля доверието ти с истината, с какво друго бих могъл?