Сарп вече се беше успокоил напълно.
— Няма никакви тайни, друже. Всичко е ала-бала. Колко пъти да ти го казвам? Всичко е символично. Тайната също. Отърси се от тези обвинения на масонските врагове. Измислиците за тайни…
— Но ти си се клел да не разкриваш тайните, нали? Щом са измислица, защо карат хората да се кълнат, като ги приемат в ложата? Мечове, престилки, а?
— Няма да обсъждам това с теб, Корай — отговори обидено Сарп. — Ако мислиш, че мечовете са игра, говориш като обикновен използвач. Защото ти си безумно недоверчив. Каквото и да кажа, никаква полза. Осем години се опитвам да ти обясня, че в масонството няма нищо загадъчно…
— Опитваше се, но аз не ти вярвах. Ти си мислиш, че това е истината. Казваш, каквото са ти казали. Обаче аз знам какво говорят на теб и на такива като теб.
— Спри, за Бога! Прави са, че вълкът козината си мени, но нрава — не. Едно време във всичко виждаше дългата ръка на комунистите. После — на ЦРУ. Спомняш ли си страшната суша в Анкара през студентските ни години? Чак земята се пукаше. И тогава изневиделица рукна пороен дъжд. Реките преляха. Много квартали бяха наводнени. А ти твърдеше, че ЦРУ е предизвикало дъжда. Хвърлили дъждовна бомба, ама нещо прекалили в сместа. Или нарочно прекалили, та да ни сплашат.
Приятелят му се засмя:
— Така е, недоверчив съм, ама ти пък си много наивен. Съмнението е майка на прогреса. А наивността — баща на глупостта. Нямаш представа за света. И продължаваш със затворени очи да ми повтаряш приказките от ложата… Ти папагал ли си, професоре? Храмът на човечеството… любов, братство, свобода, равенство, справедливост. Престани, за Бога! Отвори си очите най-сетне. Странни неща се случват по света. Времето изтича.
— Сега ще кажеш, че масонството е организация, обслужваща тайните цели на еврейството.
— Не точно, но да го наречем така.
— Моя е вината. Не трябваше в университета да ти давам книгите на Джеват Ръфат Атилхан[5]. Много ти дойде. Тайната държава след франкмасоните. Сигурно тогава си превъртял.
— Ти пък като че ли не се повлия. Кой почука на вратата и ми бутна в ръцете четивото „Истинската бъчва с игли“?
И двамата се засмяха. В смеха им се долавяше приятелска топлота. Усетиха как се отпускат. Не беше възможно да четеш книгите на Атилхан и да не търсиш навсякъде ционистки агенти и масонски игри. Евреите въртят света на пръста си и се стремят към Великата ционистка империя. За тази цел използват масоните и премахват всички, които им пречат. Храмът на Соломон в Йерусалим щеше да се построи от костите на неевреите…
— Нека прекратим тази тема, ако искаш — рече Сарп. — Масон съм и вярвам в този идеал. Ти не си и го смяташ за заплаха. Не можем да се разберем. Нека всеки върви по пътя си.
Корай хвана ръката на приятеля си над масата.
— Толкова ли съм глупав, та да твърдя, че милиони масони в историята на света са служили на тайните еврейски цели?
— Боже мили, що за обрат?
— Не е обрат, Сарп. Моцарт еврейски агент ли е бил? Волтер, Русо и мнозина масони с международна слава и почит, допринесли много за човечеството, на ционистките цели ли са служили? Но и ти се съгласи. Някаква скрита сила командва тази организация. И евреите, и християните в нея. Ето това е Свещеният съюз. Пътищата му си простират в безкрайността, до Деня на Страшния съд. Преди масоните се използваха за проникване в недостъпни места. За да докарат на важни позиции подлъганите със сладки приказки за човечност и братство, без национално самосъзнание свои хора. Но не те викнах да спорим за това.
— А защо?
— За да те помоля за помощ, Сарп. Не вярвам на никой друг.
Сарп се изненада. Познаваше Корай добре. Беше упорито и недоверчиво копеле. Всичко преувеличаваше и все измисляше сценарии, но не беше страхливец. Но сега за пръв път виждаше страх в очите му. Корай беше уплашен. И то много.
— Помощ ли? — прошепна. — За какво? Казвай бе, човек! Какви си ги забъркал? Какво става?
— Опасността е голяма, Сарп. Ще бъде извършено престъп-ление. Ако не го предотвратя, светът ще загине. Трябва да съобщя. Но са по петите ми. Усещам как се приближават. Трябва да ми помогнеш, приятелю!
Истанбул
— Събуди се, Скорпион!
Гласът взриви мозъка му:
— Събуди се, Скорпион!
Отвори очи. Сетивата му бяха будни. Но нямаше нито звук, нито шум, нито дори движение на въздуха. И когато клепачите му отново натежаха, бомбата пак избухна:
— Събуди се, Скорпион!
Той беше Скорпиона. Това беше кодовото му име.
5
Изявен антисемист (1892–1967), о.з. генерал, поставящ еврейството и ционизма под един знаменател, близък до нацизма. —