Волкан Демиркан си повтори името наум. Това беше невероятно. Не беше ли същото проклето име, което му прошушна британският министър? Прошепнатото на агента на МИ6 име малко преди да бъде прерязано гърлото на къртицата на разузнаването в масонската ложа. Чувството му не го беше подвело. Съмненията го загризаха още щом чу по новините, че гърлото на Корай Булут е било прерязано. Беше се опитал да прогони тези съмнения, казвайки си, че не може да има връзка, но ето че съпоставяше двете престъпления.
— Защо това име толкова привлече вниманието ви? — попита Сарп. — Чували ли сте го преди?
Само поклати глава.
— Не спирай, докторе. Първо разкажи всичко докрай. Не пропускай нищо. После аз ще говоря. Така че ще имаш възможност да задаваш въпроси.
Сарп продължи разказа си. Накрая Волкан рече замислено:
— Добре — и доля вино на Сарп. — Каза ли Корай кой стои в дъното на тази история?
— В началото не. Понеже аз не приех сериозно разказа му. Попитах го: „Значи зад тези събития стоят Израел и масонството. Опитват се да превземат света. Това ли искаш да кажеш?“
— И? Какво отговори?
— Каза „Не“, разбира се. Всъщност каква връзка може да има осмата ли, коя ли там тайна с масоните?
— Не е ли възможно? Масонството е пълно с тайни, нали? Така съм чувал.
— Не. Преувеличения. И клевети. Така наречените тайни са само символи. Няма никакви тайни и нищо повече от приказки, базиращи се на цял куп измислени легенди.
— Но не е ли странно, че разказът на Корай, използваните от него думи, имена, звания, са все заимствани от масонските ритуали?
— Да. Съвпадение.
— Масон ли си, докторе?
Кръвта нахлу в главата му. Гневно изгледа Волкан.
— Какво общо има това сега? Мислиш, че защитавам масонството ли?
— Само питам дали си масон.
— Масон съм и какво от това? Или и ти си от ислямистите, които смятат масоните за безбожни израелски агенти? Не по моите пети върви агент.
— Такова обвинение отправят не само мюсюлманите и ислямистите, както ги наричаш. А и християните. Защо папите нееднократно са забранявали масонството?
— Не съм дошъл тук да обсъждам с теб масонството, друже, ясно? Приех да вляза в това гнездо на шпиони, за да видя дали ще ми помогнеш да заловя убиеца на приятеля си, опитал се да премаже и мен. Ако продължаваш така, тръгвам си.
— Извинявай — веднага каза Волкан. — Нямам намерение да съдя нито теб, нито масонството. Полюбопитствах, това е. Моля за извинение.
— Добре, няма значение. Продължаваме ли?
— Въпросът е, кой според Корай стои зад всичко това?
— Попитах го същото. САЩ ли, Израел ли, Англия ли. Защото случи ли се някъде нещо, все за тях се сещаш.
— И?
— Никоя от тях, каза. „Велика сила. Наддържавна. Тайната държава.“ Точно…
Волкан не чу останалото. Докато Сарп разказваше, пъзелът се подреждаше. Съветът на Седемте посветени… Великият Княз на Свещената тайна… Палачът на Тувалкаин… Храмът на Соломон… Всичко си идваше по местата. По едно време, докато Сарп говореше, му се стори, че слуша британския министър Оливър Винсънт Калвин.
— Корай дълго ти е разказвал, за да представи общата картина… Много информация. Езотерика, в която е трудно да повярваш. Тайни… Легенди… Камъни… Храмове… Ной… Енох… Иавал… Тувалкаин… Куп имена и събития… Можеш да изгубиш представата за реалност сред толкова много детайли.
— Аз вече я изгубих — усмихна се Сарп. — Ако онези очила…
— Не бързай. Ще стигнем и до тях. Първо да пресеем информацията и да резюмираме. По неизвестни за нас причини Корай Булут се заравя в легендите за масонските ритуали… Убеден е, че нещата, които мислим за легенди, наистина са се случили. Има тайна. Осмата тайна. Опасност. Стига до важна информация. Разбира, че и друг като него търси същата тайна. Въпросният узнава, че Корай знае истината и е попаднал по следите му, затова го ликвидира. Така ли е? Всъщност историята е много проста.
— Накъде биеш?
— Има два въпроса. Казал ти е, че зад това не стои определена държава. Първи въпрос: къде е организацията, наречена от Корай „Тайната държава“? Кой я оглавява? Втори въпрос: къде е каменният куб, за който Корай казва, че е намерен?
— Можеш да попиташ „У кого“.
— Какво каза? — Волкан се надигна от вълнение. Впи поглед в Сарп. — У кого?
— У един турчин.
Дори всички камбани на катедралата „Свети Петър“ във Ватикана не биха били толкова силно, колкото онези в главата му. Вътрешният му глас не спираше да пита: „Нима? Нима? Възможно ли е?“. А защо не? Колко неща, смятани за невъз-можни, се бяха случили досега. Дори изстрелването му като торпила над водата от атомна подводница. Защо да беше невъз-можно?