— Корай спомена ли име?
— Не. Няма име.
Ключът за разгадаване на тайната на Тувалкаин, която можеше да унищожи света, беше в ръцете на турчин. Корай знаеше името му. Той беше в опасност. И за да не излага на опасност и Сарп, не беше му го казал. Може би беше записал някъде цялата информация. Ето защо палачът на Тувалкаин беше обърнал наопаки апартамента след убийството, както и домовете на Сарп и Филиз и лекарския кабинет. И тъй като подозираше, че Корай е предал информацията, а може би и търсеното нещо, сега искаше да убие Сарп. Онзи турчин, който беше намерил изгубения камък — който и да е той — също беше в опасност. Единствената пречка пред плана на Тайната държава за превземане на света беше собственикът на камъка с тайната.
Притеснено се заразхожда из стаята. Вече няма съмнение, рече си. И този човек тук, и аз, сме по следите на едно и също нещо.
— Тези очила. Да поговорим за тях. Шифрованата бележка у теб ли е?
Сарп видимо се поколеба. Ако предадеше и бележката от очилата на Корай, вече нямаше да разполага с нищо. Да, имаше му доверие, но в края на краищата той служеше на британското разузнаване. Може би беше допуснал огромна грешка, разказвайки му всичко.
— Хайде, докторе — нетърпеливо го подкани Волкан. — Престани да се съмняваш в мен. Заедно сме в това дело. Заедно ще отмъстим за смъртта на приятеля ни. Повярвай ми.
Сарп свали сакото. Обърна го наопаки. Беше прикрепил с безопасна игла обвитата в малък найлонов плик бележка под хастара. В свободното място под мишниците. Вкара пръсти в разкъсания хастар и измъкна пликчето. Когато Волкан се пресегна да я вземе, бързо я дръпна обратно.
— Твое превъзходителство — изръмжа, — ако не си онзи, за когото те мисля, си мъртъв. Не забравяй: Скалпелът ми е по-остър от меча на палача на Тувалкаин.
Волкан се протегна и взе бележката.
Slute Bttry…
Thoms Frncis Fremntle..
L Vlett.
На пръв поглед — три безсмислени реда. Погледна внимателно следящия го Сарп.
— И ти — каза тихо — разгада това…
— Ние — възрази Сарп, посочвайки горния етаж. — Тримата.
— Какво знаят жените?
— Филиз — всичко.
— Суна?
Поклати глава.
— Не ѝ казахме за бележката.
— Защо? — изненада се Волкан.
— Не зная. Просто не ѝ казахме.
— Значи сподели с Филиз онова, което се поколеба да ми дадеш, и не каза на Суна?
— И какво от това — избухна Сарп. — Момичето не се мотае с британски агенти, ваше превъзходителство.
— Гардения не е шпионин, докторе. Военен е. Офицер.
— Британски.
— Виж какво…
Спогледаха се сърдито.
— Добре де, какво пише тук? — промени темата Волкан, протягайки бележката.
— Salutte Battery… Thomas Francis Frementle… La Valetta…
— Ла Валета ли?
— Да. Малта… Ще откриеш Томас Франсис Фримантъл в интернет. Сега нека не обяснявам. Салют Батъри е място в Ла Валета. Артилерийска батарея в превърната в парк крепост…
— Артилерийска батарея ли?
— Да.
— Това ли е всичко?
— Корай е оставил дълго писмо.
— Отзад на бележката няма нищо.
— Дай ми я — усмихна се Сарп. Първо я прекара над пламъка на свещ, после я потопи в половин чаша вода. Подаде я на любопитно наблюдаващия Волкан. — Казах ти, че писмото е дълго.
— Бре, да му се не види! — първото, което забеляза Волкан бяха инициалите I.N.R.I.
— Видя ли ги?
— Буквите ли?
— Да. I.N.R.I.
— Това са инициалите от кръста на Христос — прошепна. — Обозначават юдейския цар или нещо такова.
— Имат още куп значения.
— Така ли? Не знаех. И какви?
— Ще кажа първото, което ми хрумва — важно отговори Сарп. — I.N.R.I… Iustum Necore Reges Impios…
— И какво означава?
— Законът позволява убийството на безродните царе. Това напомня ли ти нещо?
И още как, помисли си Волкан. Но се задоволи с кимване.
Съсредоточи погледа си върху трите реда в средата на листа. Но загуби надежда, като видя поредицата букви и цифри. Вдигна глава и срещна усмивката на доктора.
— Надявам се да кажеш, че си разчел и това.
— Уви — въздъхна Сарп този път. — За да го разчета, трябва да ида до Ла Валета. Но вече не е възможно.
— Защо?
— Защото заради разговора с теб цялата турска полиция е по петите ми. Макар да бяхме строго предупредени, преметнахме полицаите и избягахме от охраняваната вила. Видят ли ме, ще ме закопчаят. Хаккъ Барута се закле.
— Кой е Хаккъ Барута?