— Комисарят, разследващ убийството на Корай Булут.
— И защо ще прави това? Ти не си виновен.
— Според него съм. Според мен също. Не съм му казал ни дума от това, което ти разказах. Но като разбра, че няма да ме разприказва, ме нарочи за стръв. Убиецът ще налапа стръвта и ще ме подгони, а Хаккъ Барута ще го спипа. Това е идеята.
— Добре де, но защо да арестува теб?
— По две причини: първо, за да ме пази. Но не мисля, че това е толкова важно за него. Второ, заради укриване на информация от полицията, дори за лъжа и възпрепятстване на разследването. Каза, че това ме прави съучастник в убийството.
— Тогава тръгвай веднага.
— Хаккъ Барута ще ме пипне още преди да съм влязъл в летището.
— Няма — изправи се Волкан. — Ела с мен.
— Чакай малко — възпротиви се Сарп. — Какво си намислил?
— Британският агент ще те отвлече.
Хукна нагоре по стълбите. Сарп го настигна и здраво стисна китката му.
— Не забрави ли нещо, твое превъзходителство? Щеше да ми разкажеш защо си мъртъв.
Волкан се обърна. Дълго време се оглеждаха изпитателно.
— След като те изслушах — каза Волкан, слагайки ръка на рамото на подозрително наблюдаващия го мъж, — не остана много за разказване. Ще ти кажа следното: И двамата действаме за една кауза. И двамата вървим по едно въже. Целта ни е една. Ти си се заклел да отмъстиш за отнет живот, а аз — да спася живот.
Потупа Сарп по рамото и продължи нагоре.
— Хайде, стига приказки, та да ви пращаме час по-скоро в Ла Валета.
— Нас?
Волкан Демиркан спря на две стъпала под доктора и погледна към него:
— Да, вас двамата — усмихна се. — Теб и Филиз.
— А Суна?
— Тя ми е нужна, докторе. Спасяването на онзи живот зависи от нейната помощ.
— Вече е много късно за страх — каза Филиз Буран, когато останаха сами. — Ако мислиш, че си постъпил правилно, разказвайки му всичко, защо се тревожиш?
Сарп знаеше, че е права, но не можеше да се овладее. Беше разказал всичко на човек, смятан за мъртъв, при това с британски агент до себе си и в квартира, наблюдавана и подслушвана от англичаните, а не беше получил нищо в замяна.
Спомни си думите на Волкан: „И двамата имаме еднакъв мотив“. В това имаше някакъв смисъл, но какъв?
— Страхуваш се да не ни издаде ли?
— И да ни издаде, какво от това? — вдигна рамене Сарп. — Най-много да каже на полицията. Така или иначе, накрая Хаккъ Каплан ще ни сгащи. Тогава бог да ни е на помощ.
— Нещо не ми е ясно.
Сарп се изненада от кръстосването ѝ из стаята със сериозно изражение. Глупак такъв, повтаряше си. Как можа години наред да не забележиш тази красота, тази сърдечност?
— След като Волкан ти е казал, че мотивът ви е един и същ, какво общо имат британците с убийството на Корай? Какво преследват те?
Ако Сарп знаеше отговора, нямаше да има проблем. Изобщо нямаше да се притеснява.
— И представа си нямам — безпомощно разпери ръце. — Аз съм лекар. Не ги разбирам тези работи. Обичам да си играя на полицай, но агентурата и шпионажът ми идват в повече. А и това… — не можеше да намери правилната дума. — Това… Не е точно такова. Ние търсим тайна на десет хиляди години. Убиецът на Корай е по петите ни. Защо? Смята, че Корай, преди да умре, ми е казал и може би ми е дал нещо. А сега единият край на тайната се проточи до Малта. И бинго! Появи се някакъв, когото цял свят мисли за мъртъв. Той твърди, че и двамата търсим едно и също. А аз търся само убиеца. Това е. Ако го открия, ще му изтръгна сърцето. Заклел съм се. А Волкан какво преследва? Защо се е захванал с този маскарад? Току-що е научил за убийството на Корай. И защо се мъкне с британски агент?
Без да поглежда, усещаше погледа на Филиз върху си. След като при запознанството ѝ с Волкан беше казал: „Като свърши всичко, ще се оженим“, повече и дума не обели по този въпрос. А беше сигурен, че тя го чака с нетърпение.
Изречението просто беше изхвръкнало от устата му. Не беше предварително обмисляно. Но щом го каза, сякаш планина падна от плещите му. А сега се страхуваше.
— Как мислиш — рече колкото да наруши мълчанието, — Гардения наистина ли може да ни отвлече, преди Хаккъ Каплан да ни е заловил?
— А ти сериозно ли?
Започва се, каза си Сарп. Чакаше го труден изпит.
— Моля?
— Сериозно ли мислиш онова, което каза, когато ме запознаваше с Волкан и русата шпионка?
— Какво съм казал?
— Не ме будалкай. Сериозно ли беше?
— Напълно.
Момичето известно време се опита да смели отговора, който макар и за момента разсея съмненията ѝ.
— Очакваш да ти повярвам ли? — измърмори. — Години наред изобщо не ме забеляза.