На качване в колата чуха очакваното съобщение по радиото:
— Трийсет и четири седемнайсет… Трийсет и четири нула едно?
Трийсет и четири нула едно беше неговият код. Вместо Хаккъ Каплан, Мурат Келкит се пресегна за микрофона, окачен на таблото.
— Слуша.
— Комплекс Кору… Жената се върна… Влезе вкъщи.
— Сама ли е? — изкрещя Хаккъ Каплан. — Питай. Сама ли е жената. Има ли някой с нея?
— Сама ли беше?
— Тъй вярно. Има ли указания? Чакаме посетител.
— Добре, че говори кодирано — промърмори Хаккъ Каплан. Направи нарушение още първия червен светофар и настъпи газта. Заместникът му знаеше, че ще има още много пътни нарушения.
— Затвори това — изръмжа комисарят. — Сега всички полицейски кореспонденти слушат радиото ни. Колкото камери има, ще се изсипят там. Да не правят нищо. Да чакат пристигането ми.
— Колко минути минаха? — попита Волкан Демиркан.
— Преди три минути попита същото — отговори Гардения Нериса. Впили погледи в третия етаж на отсрещната сграда, чакаха в колата знака на Суна: Чисто е, идвай.
Беше принуден да убеждава не толкова Гардения, колкото Сарп Кая.
— И ние идваме — се беше заинатил докторът. — Щом отивате в дома на Суна, искам да видя какви ще ги забъркате там. И ние ще присъстваме.
— Това е невъзможно. Нямаш ли ми доверие?
— Нямам, ясно ли е? Нямам. И защо да имам? Голяма глупост направих, като ти разказах. Както се мотаеш с британски агент, така сигурно работиш и за чуждо разузнаване.
— Не говори глупости.
— Всичко ти изпях. А от теб — нито звук — и внезапно си спомни за присъствието на Суна. Прошепна в ухото на Волкан: — И двамата много държите да замина за Малта. Кой знае каква е играта? — беше просъскал, а после повиши глас: — И сега ни разделяш със Суна. Защо отивате в дома ѝ? Какво има там? Полицията търси и нея. Веднага ще я хванат.
— Никого няма да хванат.
— Хубаво. Значи няма какво да спорим. И ние идваме.
— Не можем да отидем всички, не разбираш ли?
— И защо? Тук дойдохме заедно, забрави ли? Дори Лондон ни гледаше. Само дето не се ръкувахме с агентите.
— Това е друго. Както каза, полицията вероятно наблюдава дома на Суна.
— Ха! Ето, че те пипнах! Нали одеве каза, че никого няма да хванат?
— Полицията не търси мен. Нито Гардения. Тук сме с фалшиви самоличности. Не мисля, че търсят и Суна. Затова казах, че няма да хванат никого. Но ако вие дойдете, ще ви отведат и двамата. Ще подберат и нас, понеже сме заедно.
— Щом е толкова опасно, не ходете и вие.
Волкан плътно беше приближил до мъжа, който вече го наблюдаваше с открита враждебност.
— Набий си това в дебелата глава, друже. Вие с Филиз ще чакате тук. Ще отида сам. Защото съм длъжен.
— Кажи, да видим защо си длъжен.
От яд Волкан заблъска по вратата с юмруци. Тогава се намеси Суна, която до този момент беше слушала мълчаливо:
— Моля те, Сарп — гласът ѝ беше мек и умоляващ. — Трябва да отидем с Волкан. Наистина е длъжен.
— Какво? На теб каза ли защо е длъжен?
— Не съм — гневно се задъха Волкан. — Само я помолих за съдействие. Помолих я да помогне за идването на един човек там.
— На кого? Кой друг ще идва?
Волкан безпомощно беше разперил ръце, а Суна беше отговорила с леден глас:
— Премиерът. Волкан ме помоли да повикам Еге Тунабою.
Сарп Кая и Филиз останаха с отворени уста.
Когато видя автомобила на отдела, Хаккъ Каплан удари спирачки. Колата се разтресе и спря точно до другата. Мурат Келкит извика на полицая зад волана:
— Дойде ли някой друг? Жената още ли е сама вътре?
— Сама е.
Паркира колата до тази на отдела.
— Чакайте тук — нареди на двамата полицаи. — Стойте в колите и чакайте. Премиерът ще пристигне след по-малко от десет минути. Не се показвайте навън. Ето какво искам от вас. Ако видите въпросното лице с момичето, пуснете ги да влязат в дома. И веднага ми се обадете. Никакво радио, ясно ли е? Да влязат, но да не излизат. Ти ела с мен — и Мурат Келкит пак затича подире му.
Не се разтревожи от звънеца. Защото знаеше кой е. Изигра ролята си:
— Кой е?
— Бихте ли отворили, моля. Полиция.
Суна пое дълбоко въздух и тръгна към вратата. Направи се, че не успява да я отвори. Свали веригата и пак я сложи. Нищо не стана и пак повтори. Известно време се бори с ключовете. Отвори вратата при пусната верига.
— О, извинете — усмихна се на двамата полицаи през пролуката. Затвори и пак се опита да отвори. Накрая уж успя. Сблъска се с ухиления комисар Хаккъ Каплан, който каза: