— Май ключалката е развалена.
— Не знам. Може да съм объркала нещо от вълнение.
— Вълнение ли? От какво? Чакайте да помисля, каква ли е причината. Дали не сте се уплашили, че полицаите, от които избягахте, идват да ви арестуват?
Жената продължи по многократно описания от Волкан и Сарп сценарий. Дръпна се встрани и посочи с ръка навътре:
— Заповядайте, влезте.
— Какво ще кажеш, Мурат, да влезем ли? — обърна се Хаккъ Каплан към объркания си помощник.
Мурат Келкит знаеше, че комисарят душа дава да влезе и да огледа навсякъде.
— Е, какво пък — промърмори комисарят. — Не е възпитано да се откаже поканата на дама, пък дори да бяга от закона.
Суна поведе двамата полицаи към хола.
— Извинете — обади се зад нея Хаккъ Каплан с всичката учтивост, на която беше способен. — Двамата ви приятели спят ли? Дано внезапното ни посещание не е разбудило младите влюбени.
— Кои?
Да му се не види, рече си Хаккъ Каплан. И тримата ли имат железни нерви?
— За приятелите ви говоря. Сарп Кая и Филиз Буран. Понеже изчезнахте заедно, си мислех, че ще се появите заедно. Греша ли?
— О, комисар — сърдечно отговори Суна. — Прав сте да се сърдите. Вчера много възразявах. Казах, че бягството от полицията е престъпление. Но докторът заяви, че се е заклел да открие убиеца и да отмъсти за брат ми, а полицията би му попречила и дори да би хванала убиеца, ще го затворят за четири-пет години и ще го помилват, ей такива неща. Не можел да го стигне с полиция по петите си. Много бях уморена, направо съсипана. Много страдах… Не можех да се съпротивлявам повече.
— И изчезнахте и тримата.
Суна наведе глава, сякаш признаваше голямата си грешка.
— Каквото и да кажете, все ще сте прав.
— Неприлично ли е да попитам къде бяхте досега?
— В дома на роднина на момичето. На другия бряг. Някъде около Гьозтепе.
— И сигурно не можете да си спомните пътя — подигравателно подметна Хаккъ Каплан. — Защото бяхте много уморена и съсипана. Много страдахте.
Суна изслуша подигравките на комисаря кимайки. А Мурат Келкит го наблюдаваше с възторг. Много харесваше този му стил.
— Тогава как склонихте скъпия ни доктор и красивата му асистентка да се появят?
Суна притисна ръка към сърцето си и широко разтвори очи:
— Не ги склоних — каза засрамено. — Избягах.
— Ах, как не се досетих — плесна се с ръка по челото Хаккъ Каплан. — Сигурно не е било трудно.
— Готова съм да си понеса наказанието — протегна китки към комисаря Суна и обърна глава.
— Защо ми протягате ръцете си, ако мога да попитам?
— Ами… — измънка жената, — няма ли да ми сложите белезници?
— На една много уморена, съсипана и страдаща дама?
— Аха — сладко изрече Суна, — нали бягството от полицията е престъпление.
— Засега не се налага — изправи се Хаккъ Каплан. — Нали го казахте. Принудили са ви — и се огледа: — Но… избягахте от тях само защото смятате, че изплъзването от полицията е престъпление ли?
— Ами — наведе глава Суна, — тревожех се за дома си. Като чух в какво състояние са апартаментите на Сарп и Филиз…
— О, да, домът ви — поде Хаккъ Каплан. — Много е хубав, наистина. Мога ли да поразгледам?
— Разбира се — скочи Суна. И повече не млъкна. Била благодарна за проявеното от Хаккъ Каплан разбиране. Била му задължена. Никога не би повярвала, че турската полиция е толкова внимателна. Но го видяла с очите си. Сега още по-добре разбирала колко е било глупаво да бяга от полицията. Искала извинение за разхвърляната спалня. Оставила я така, както била в деня на убийството. И доста прах се събрал. Дали комисарят не е алергичен към праха? Утре първата ѝ работа щяла да бъде да викне чистачката и всичко да светне. Била готова да се срещне с тях по всяко време. Ако искат, нека заповядат на чай утре привечер.
Суна още бърбореше, когато Хаккъ Каплан и Мурат Келкит благодариха и се отправиха към стълбището. Тя запъхтяна затвори вратата. Бързо отиде в хола и помаха на двамата полицаи от прозореца. Хаккъ Каплан отиде до служебната кола. Възпря опиталите се да излязат двама полицаи. Наведе се към прозореца и каза нещо. После се отправи към колата си. Форд фокусът зави сред свистене на гуми.
Суна изчака още малко и се качи на горния етаж. Отвори вратата на една стая. Запали осветлението и след пет секунди го угаси.
— Сигналът — каза развълнувано Гардения.
Бяха се приютили в рейндж роувъра в тясната пролука зад триетажната къща на Суна.