— Първият сигнал — отговори Волкан.
— Първият ли?
— Да. За напускането на полицията. Сега е ред на втория.
Когато видя, че момичето го гледа очаквателно, продължи:
— Хаккъ Каплан обезателно е проверил има ли някой в къщата. — Сега е ред на охраната на премиера. Задължително ще пристигнат първи, за да проверят дали е безопасно. След като си тръгнат, Суна отново ще включи осветлението. И тогава е мой ред.
Когато на вратата се позвъни, Суна отвори веднага. Насреща ѝ стоеше подозрително поглеждащ през рамо мъж.
— Метин Тюзюн, шеф по сигурността — представи се. — От охранителния екип на господин премиера. Може ли да вляза?
— Разбира се, заповядайте — отвори вратата докрай Суна. — Ще дойде ли господин Еге?
Заедно с Метин Тюзюн вътре влязоха още трима души.
— Да — отговори той неохотно. Същевременно внимателно се оглеждаше. Даде знак на идващите след него и те тръгнаха в различни посоки. Единият се изкачи по стълбите към горния етаж. Другият влезе в кухнята. А третият — в хола.
— Надявам се огледът на колегите ми да не ви притеснява — каза Метин Тюзюн. — Нормални мерки за сигурност. Сама разбирате, че…
— Моля ви. Естествено. Вършете си спокойно работата.
Докато влезлият с тях цивилен полицай оглеждаше зад завесите, вратата, креслата и канапето, Метин Тюзюн констатира:
— Май и вие сте дошли току-що.
— О, да. Няколко дни не бях вкъщи.
— Изглежда, сте имали друг посетител преди нас?
Суна замълча. Погледна го в очите.
— Ами да — каза тихо. — Комисар Хаккъ Каплан и помощникът му. Във връзка с… това… убийство на брат ми.
— Разбирам — прекъсна я Метин Тюзюн. — Моите съболезнования. Вероятно заради разследването.
— Да — кимна Суна. — Комисарят имаше няколко въпроса.
По стълбите се чуха стъпки. Единият полицай беше излязъл от кухнята и чакаше пред вратата на хола.
— Чисто е — каза слизащият от горния етаж. Другият също кимна.
— Тогава да не ви безпокоим повече, госпожо — каза Метин Тюзюн. — Моля да ни извините. Такива са правилата. Винаги проверяваме предварително маршрута на господин премиера.
— Много добре правите — направи опит да се усмихне Суна. — Винаги може да изникне нещо. Защото живеем в такова несигурно време.
Охраната излезе. Почти не беше останало време. Суна на бегом се качи горе. Влезе в стаята, чиято лампа беше запалила преди малко. Запали я пак и изчака. Загаси, запали и пак загаси. Когато в стаята стана тъмно, бързо слезе долу.
Волкан Демиркан, който нетърпеливо чакаше в роувъра в тъмната пролука зад вилата, промърмори:
— Вторият сигнал — и тихо излезе навън. Бързо тръгна в тъмнината към къщата. Напипа прозореца на приземния етаж. И тъй като първата работа на Суна при влизане в къщата беше да дръпне резето на прозореца, успя да влезе безпроблемно. Тихо се качи по стълбите. Докато минаваше зад външната врата, пазена от двама премиерски охранители, Волкан беше по-тих и от котка. Сви наляво, изкачи още четири стъпала и влезе през полуоткрехнатата от Суна врата.
Без да ѝ даде възможност да каже нещо, направи знак да мълчи и я дръпна вътре.
— Нещо усъмни ли го? — прошепна, затваряйки тихичко вратата.
— Кого?
Хладнокръвието ѝ смая Волкан.
— Комисаря — промърмори.
— Изглежда, не.
— Остави ли ги сами?
— Не знам. Толкова се вълнувах, че не забелязах — измър-мори Суна. — Чакай да помисля. Поиска ми вода. Ходих до кухнята. Това е.
— Когато се върна, на същите места ли бяха?
— Да… Не. Комисарят беше прав.
— Добре — отново прошепна Волкан. — Сега ще влезем вътре. Ти вдигай колкото можеш повече шум.
Суна изпълни нареждането. Докато вдигаше шум, Волкан се промъкна в хола. Посочи едно кресло в смисъл, тук ли седеше. Тя кимна към отсрещното, влачейки столове с невероятен шум. Волкан внимателно огледа посочения от Суна фотьойл и насрещното канапе. Наведе се да погледне под креслото. Намери онова, което търсеше, под мраморния плот на масичката. Повика Суна и ѝ го показа. Активиран бръмбар. За минутното ѝ отсъствие Хаккъ Каплан беше закачил СРС-то на първото му попаднало място. Волкан решително се изправи. Пусна телевизора. Холът се изпълни с говорещ на английски глас. Случайно беше улучил ВВС. Суна често гледаше английския новинарски канал.
Волкан я хвана за ръка и я отведе в кухнята. Без да повишава глас каза:
— Сложил е подслушвател. И той не е много далеч. Може да има и още. Отивам да проверя кабинета ти.
Суна кимна.
— Една последна молба — каза Волкан. — Доведи господин Еге в кабинета, остави ни сами и като се върнеш в хола, говори половин час без прекъсване. Плачи, смей се. Бъди глезената жена, която не дава възможност на премиера да вземе думата. Каквото се сетиш. През това време нашият приятел полицаят да продължи да слуша новини на английски.