И Скорпиона се събуди.
Опита се да стане, но не можа. Обади се към мрака:
— Скорпион слуша!
Сам не позна кънтящия си в металните стени глас:
— Скорпион слушаа…
— Скорпион слууу…
— Скорпиооон…
Пълна тишина отвсякъде.
Всичките му системи бяха алармирани. Опита се с поглед да пробие катранения мрак и да долови дори бръмчене на муха. Завъртя глава, търсейки сянка или движение.
И преди се беше случвало. До последно получаваше заповедите по куриер и ги изпълняваше. Нямаше и най-малка представа как Онзи го намира. След разпускането на създадения заради терористите в Ирак Екип АХ нямаше връзка с организацията. Наистина, беше участвал в една-две трансгранични операции, но те бяха нищо за агент, програмиран да убива. Всъщност и организацията го беше заличила от списъка си. Беше променил самоличността, външността, миналото си, всичко — сякаш не беше съществувал такъв човек. Скорпиона се беше родил на четирийсет години.
Печелеше от дребни чистки. Беше убиец, наеман от бизнесмените за ликвидиране на съперниците им. И внезапно Онзи беше установил контакт.
Имаше едно-единствено условие.
Летален изход и никакви следи.
Леталният изход означаваше смърт за целта.
Той така и правеше. Убиваше и не оставяше следи.
Докато преди получаваше указанията по куриер, сега нещата внезапно се бяха променили. Нареждането за последната операция мъжът му даваше лично.
Всъщност не го беше виждал. Той беше само сянка. Дори гласът не беше истински. Променяше го с дигитално устройство, като така предотвратяваше разпознаването при запис.
Не знаеше кой е човекът и какво цели. А и не го интересуваше. В неговата професия нямаше въпроси. Някой възлагаше задача, той отиваше и убиваше. И толкова.
Чиста работа, чисти пари. Това беше и неговият принцип.
Но последната задача го обърка. Една нощ телефонът иззвъня и скърцащ глас изрече паролата с куриера. „Ще дойдат да те вземат. Не се съпротивлявай“, беше казал скърцащият.
На въпроса „Ти кой си?“, му беше отговорено „Синът на вдовицата“.
Дойдоха още преди да затвори телефона. Той не се противопостави и изпълни нареждането на скърцащия глас. Последва пътуване като днешното. Накрая го изправиха пред нареклия го „Скорпион“ или по-точно — срещу сянката му. Този път човекът, чието убийство му възложиха, беше бизнесмен от Турция.
Жертвата беше един от най-богатите в страната. По името веднага разбра, че е евреин. Имаше инвестиции в много държави. Участваше в доста международни холдинги. Дори американските списания го наричаха Джуджето император. Действително беше нисък на ръст. Но спонсорираните от еврейски капитали списания го наричаха джудже не заради ръста, а за провалянето на израелските операции в Палестина.
„Тувалкаин не прощава предателството“, беше казала сянката. „Предателят трябва да отлети на Марс.“
Тувалкаин ли? Този пък кой е?, беше си помислил Скорпиона. За пръв път онази вечер се беше запитал кой е този човек. Дали не беше агент на МОСАД?
Но не след дълго се отказа от това. Защо МОСАД, притежаващ най-добрите агенти в света, ще дава милиони долари на наемен убиец за премахването на израелски враг? Можеха да го пречукат в някой ъгъл и толкова. И какво беше значението на този човек, та убийството му да струва двеста и петдесет хиляди кинта?
В такъв случай беше организация или нейно по-секретно разклонение. Чичо Сам беше решил да премахне някаква опасност и веднага си беше спомнил за иракските „чистачи“ АХ. Това беше по-близо до ума, но пак не обясняваше заплащането. Но не беше негова работа да задава въпроси.
И ето че беше изпълнил заповедта. Самуел Коен беше отлетял за Марс. Сега на дисплея на компютъра проблясваше шестцифрената сума в сметката на Кайманите.
И след като го викнаха отново, значи и работата, и парите бяха значителни.
Внезапно насреща му заиграха цветове, точно както през онази нощ. Отгоре се спусна ветрило от зелена светлина. В зеленото пробягваха жълти, червени и синкави форми. Най-напред се появи великолепно бюро. Играта на цветове продъл-жи още малко и в триъгълна сребърна рамка се показа око, което го гледаше. След последен проблясък и преливане на цветове се очерта огромен силует на мъж, криещ лице в сянката.
Пак холографски номера, помисли си. Триизмерното изображение на далечната фигура се проектираше с лазер.
— Имаш нова задача, Скорпион.
— Слушам.
— Осем цели. Както обикновено. Летален изход. Пределна чистота.